Хари се изправи в целия си ръст, възлизащ на внушителните сто и деветдесет сантиметра, и едва видимо се олюля.
— Арогантен простак! — Валер се залюля назад върху стола. — Шибан неудачник. Ако журналистчетата, дето се скъсаха да те превъзнасят след командировката ти в Австралия, подозираха, че нямаш капка мъжество…
— Ти какво разбираш под „мъжество“, Валер? — продължаваше да се усмихва Хуле. — Да потрошиш от бой пиян тийнейджър в арестантска килия, защото си е подстригал косата а ла петльов гребен?
Младият полицай стрелна Валер с поглед. В полицейската академия миналата година бяха тръгнали слухове за неколцина млади бунтари, закопчани за употреба на алкохол на публично място и после пребити в килията с портокали, увити в мокри кърпи.
— Професионалната солидарност винаги ти е била чужда, Хуле — сопна му се Валер. — Мислиш само за себе си. Всички знаем кой е седял зад волана на онази катастрофирала патрулка и защо един добър колега си разцепи черепа в уличен стълб. Защото ти си алкохолик и си шофирал натаралянкан. Благодари се, че шефовете заметоха случая под килима. За да пожалят близките на колегата и имиджа на полицията. Иначе…
Младият полицай работеше съвсем отскоро в системата и всеки ден усвояваше по нещо ново. Този следобед, например, научи, че не е никак далновидно да се люлееш върху стол, докато сипеш нападки по нечий адрес, защото така си напълно неспособен да се защитиш, ако обектът на острите ти реплики внезапно ти скочи и ти забие един десен прав между очите. Но в „Скрьодер“ падането на клиент отдавна не се смяташе за събитие, затова инцидентът бе последван от няколкосекундна тишина и после жуженето на гласовете се възобнови.
Докато помагаше на Валер да се изправи, новобранецът улови с периферното си зрение как пешовете на Хуле се ветреят на излизане през вратата.
— Не е лошо като за човек на осем бири, а? — пошегува се младокът, но си прехапа езика, срещнал погледа на Валер.
Хари вървеше с широки крачки надолу по заледената улица „Довре“. Кокалчетата на ръката не го боляха, но той си знаеше, че болката и разкаянието ще го навестят чак утре сутринта.
Отскоро си бе наложил да не близва алкохол през работно време. Доктор Ауне обаче твърдеше, че всяко посягане към чашката, независимо по кое време на деня, връща алкохолика в изходно положение.
Когато веднъж Хари се похвали, че страни от стария си враг Джим Бийм и кара само на бира, която не е сред алкохолните му фаворити, белокосият, възпълен двойник на Питър Устинов се разсмя, та чак двойната му гуша се разтресе.
— Щом веднъж си кривнал от правия път, отвориш ли бутилката, пак ще залитнеш. Няма средно положение, Хари.
Е, чак пък да няма. Нали все пак се прибираше на два крака, обикновено успяваше да си съблече дрехите и да се добере до работа на следващия ден. Преди и това му беше непосилно. Подобно състояние не минаваше ли за средно положение? Нуждаеше се от малко упойка, за да заспи. Нищо повече.
Някакво момиче с кожен калпак го поздрави мимоходом. Дали се познаваха? Миналата година мнозина му кимаха — особено след интервюто в „Редакция 21“, където Ане Гросвол3 го бе попитала какво е чувството да застреляш сериен убиец.
— Как да ви кажа… по-приятно е, отколкото да седя тук и да отговарям на такива въпроси — отвърна Хари с крива усмивка и думите му се превърнаха в хита на пролетта: най-цитираното изказване, достойна конкуренция на прословутата реплика „Овцете са си съвсем прилични животни“4.
Хари пъхна ключа във входната врата. Улица „Софие“. През есента се бе преместил в квартал „Бишлет“, без сам да знае защо. Вероятно защото съседите в „Тьойен“ бяха започнали да го гледат мнително и да странят от него — поведение, което в началото Хари тълкуваше като проява на деликатност.
Е, тукашните съседи не го гледаха изпод вежди, но пък случеше ли се да се спъне по стълбите, да залитне назад и да се изтърколи до долната площадка, излизаха да проверят какво става.
„Инцидентите“ по стълбите зачестиха през октомври, след като Хари претърпя провал със случая на Сьос. Тогава го налегна униние и кошмарите пак се възобновиха. А той знаеше само един начин да ги прогони.
Опита да се вземе в ръце, заведе Сьос в хижата в Раулан, но след преживяното зверско изнасилване тя се затвори в себе си и вече не се смееше както преди. Хари се обади два-три пъти на баща им, колкото да му стане ясно, че той иска просто да го оставят на мира.
4
Думи на Лив Финста, норвежка криминоложка и политичка. През 1983-та, по време на телевизионен дебат, на въпроса защо десницата е решила да увеличи овцевъдството тя отговоря със споменатата реплика, превърнала се в един от най-цитираните бисери. — Б.пр.