Лесли се наведе напред и докосна ръката на Странд.
— Щях да постъпя точно като теб, мила — отговори тя.
— И щеше да бъдеш страхотна глупачка — подметна Странд.
— Не, нямаше — рече нежно Лесли.
— Когато се обадих на Джузепе сутринта, казах му „да“ — продължи Елинор с такъв тих глас, че Странд едва я чу.
— А Лас Вегас? — попита сърдито Странд. — За какво беше това бързане?
— А ти какво би предпочел? — Елинор стана и закрачи из стаята. — Голяма сватба със свещеник, роднините да пеят „О, соле мио“, а майката да гледа кръвнишки цялото ни семейство ли? Откровено казано, нито аз, нито Джузепе искахме да оставим време, за да променим решението си. Какво значение има? В Лас Вегас поне стана бързо — моментални бракосъчетания, — а беше и забавно. Джузепе спечели двеста долара на двайсет и едно. С тях плати за халката и хотела. Мамо, татко, моля ви, не ми се сърдете. Щастлива съм и смятам така да бъде и занапред. По-добре ли щяхте да се чувствате, ако си бях останала в Ню Йорк, ако ходех от бар на бар за самотници и ми окачаха името на вратата като пети вицепрезидент на отдел „Надценки и оплаквания“ на една от сто и двайсетте най-големи компютърни компании в Америка?
— Престани да се горещиш — сряза я Лесли. После стана, прегърна Елинор и я целуна по челото. — Щом ти си щастлива, и ние сме щастливи.
Елинор погледна през рамото на майка си към Странд.
— Това и за теб ли важи, татко?
— Сигурно — отвърна уморено Странд. — Къде е сега мъжът ти?
— В Греъм, Джорджия — отговори Елинор. — Най-бързо растящото, най-великото старо градче в Слънчевия пояс на САЩ, срещи на Ротарианския клуб76 всеки вторник.
Странд не можеше да реши дали да се смее, или да плаче.
— И никога ли няма да дойде тук?
— Само под прикритието на нощта. Той е смел човек, но не чак толкова смел, че да може да погледне майка си в близките година-две. Ще получа ли твоята благословия?
Тя се отдръпна от Лесли и предизвикателно застана пред него.
— Аз не съм папата. Благословиите не са по моята част. — Странд стана и я прегърна. — Но ще те целуна.
Тя се притисна буйно към него.
— А сега не мислиш ли, че трябва да се вдигне тост за младоженците?
— Вкъщи няма нищо — отговори сърдито Странд. — Джими всичко е изпил.
Елинор се засмя, а Лесли каза:
— О, Алън.
— А сега — рече Елинор и се настани удобно на стола, — нощта едва започва. Разкажете ми за вашето пътуване.
— Беше великолепно — отвърна Странд, — но съм убеден, че вие двете имате да си споделяте много неща. Днес ми беше доста напрегнато и отивам да си легна.
Елинор, Джими и Линда Робъртс бяха вече в чакалнята на болницата рано на другата сутрин, когато Странд и Лесли дойдоха. Джими бе облечен със сини джинси и черно поло, а на врата му висеше верижка с някакво златно украшение. Работните му дрехи, помисли си Странд. Но веднъж поне изглеждаше сериозен. Каролайн току-що била откарана в операционната, каза им Елинор. Вече била с упойка, но им махнала сънено, когато минала покрай тях с количката. Странд се опита да не мисли какво става в момента горе. Миризмата на болница му бе позната и му действаше успокояващо. Той беше минал през нея и бе изплувал. Много сънуваше, докато беше в болницата, но не си спомняше какво, освен че сънищата му не бяха неприятни. Надяваше се, че дъщеря му ще сънува как печели състезания, получава награди и танцува в прегръдките на млади красиви мъже.
Лесли си бе донесла някаква плетка и потракването на куките отекваше в тишината. Знаеше, че плете пуловер за него. За последен път си я спомняше да плете, когато седеше до леглото му в интензивното отделение. Плете само в болница, помисли си той. Надявам се, че пуловерът няма да стане готов, преди да навърша деветдесет години.
Когато Лесли постъпи за първи път в болница за раждането на Елинор, той започна да чете някакъв роман от Реймънд Чандлър. По принцип никога не четеше детективски романи, но този лежеше на една масичка в коридора и той го бе взел. Раждането на Лесли мина бързо и той бе успял да прочете едва няколко страници, когато лекарят дойде да му съобщи, че има момиче. После вече не си спомняше какво е прочел и когато Лесли трябваше да бъде откарана бързо в болницата за раждането на Джими, от суеверие взе със себе си същата книга. Започна да чете отначало, но пак успя да прочете само няколко страници. Пазеше книгата на сигурно място, за да бъде готова за бъдещите раждания, и я взе, когато се появи Каролайн. Но сега в суматохата около приготовленията за преместването им не знаеше къде е. Трябваше да я намери, преди Елинор да роди първото си дете. Може би тогава щеше да разбере най-после кой кого е убил.
76
Местна организация на международния клуб на бизнесмените „Ротари Интернешънъл“, основан през 1905 г. — Б.пр.