— Като какъв играе — вода ли носи? — засмя се Хейзън.
— Не, сериозно — рече Странд, като излязоха от пансиона и тръгнаха по пътеката към централната сграда. — Днес може и да не влезе, но треньорът ми каза, че смята да го използва в по-завързаните положения.
— Той как върви в общи линии?
— Мисля, че си гледа уроците — отвърна предпазливо Странд. — Старая се да не създавам впечатление, че се бъркам, но той изглежда доста съзнателен и не блее по време на часовете като някои други момчета.
— Трябва да ми дадеш списък на преподавателите му. Докато съм тук, искам да поговоря с тях за него. Сигурен съм, че не са снизходителни с такива момчета, и не бих искал да бъдат прекалено взискателни към него само защото нямат представа за средата, в която е живял.
Като се сети за мис Колинс, Странд си помисли, че би имало по-голяма полза, ако Хейзън поговори със самия Ромеро и го помоли да не бъде прекалено взискателен към учителите си. Не смяташе, че е разумно да му казва това, нито да споменава каквото и да било за комплекта на Гибън в стаята на Ромеро. Хейзън можеше да се вбеси и да накара веднага да изхвърлят момчето и тогава експериментът, в който Странд чувстваше, че също участва, щеше да свърши, преди изобщо, да е започнал.
Той изостана от другите, за да хване Лесли под ръка и да върви редом с нея. Тя му се усмихна признателно.
— Толкова много ми липсваше — прошепна жена му.
— Аз пък, разбира се, се забавлявах тук сам, както подобава на младеж като мен — каза Странд. — Нямаш представа какви оргии стават в учителската стая по време на чая.
Лесли го стисна за ръката.
— Добре изглеждаш — рече тя. — Май това място ще ти понесе.
— Така е. Надявам се, че и на теб ще ти понесе.
— Щом ти си щастлив тук, и аз ще бъда щастлива. — Но в гласа й се усети едва доловима нотка на съмнение, неохота, известен страх.
Когато влязоха в трапезарията, пълна вече с момчета, Странд разбра по погледите, с които зяпаха Каролайн и кучето, поклащащо се до нея на каишката си, че операцията наистина е била сполучлива.
Забеляза, че сега Каролайн бе променила дори походката си. Ако трябваше да я опиша, реши той, щях да я нарека надменна.
След обяда, по време на който Хейзън се бе зарадвал, че седи до някакъв свой познат от Вашингтон, който беше свързан с петролното лоби83 и с когото оживено разговаряха. Странд изпрати Лесли до пансиона, тъй като тя искаше да си подремне, а Хейзън, Каролайн и Конрой отидоха на футболното игрище.
— Сигурна ли си, че не искаш да остана с теб? — попита Странд, докато наблюдаваше как Лесли си събува обувките и ляга на едно от леглата.
— После ще имаме предостатъчно време — отвърна Лесли. — Убедена съм, че ще ти се обидят, ако не гледаш мача им. Освен това се наситих на толкова много хора за един ден.
Той се наведе и я целуна по челото, после тръгна към игрището. По дървените трибуни имаше може би над хиляда зрители, но Хейзън му бе запазил място до Каролайн. Той и Конрой седяха от другата й страна. Играта вече беше започнала, но Хейзън каза, че още нищо интересно не се е случило.
— Кой е Ромеро? — попита той.
Странд погледна резервната скамейка. В единия край, на доста голямо разстояние от най-близкия играч, Ромеро седеше сам, приведен напред, забил поглед в ръцете си, които висяха между коленете му, без изобщо да поглежда към игрището, като че ли нямаше нищо общо с това, което ставаше там.
— Номер четирийсет и пет — каза Странд.
— Боже, колко е дребен! — възкликна Хейзън. — До другите момчета прилича на хлапе от детската градина. Сигурен ли си, че някой не си прави груби шеги с Ромеро?
— Треньорът гледа съвсем сериозно на него.
— Треньорът трябва да е садист — отбеляза мрачно Хейзън. — Мисля, че не е зле да му направим застраховка, която да включва всичко — болница, доктори и разноски по погребението.
— Може би това ще е единственият начин да получиш някаква компенсация за всичко, което си вложил за него — рече Странд, като си мислеше за петстотин доларовата банкнота в „Брукс Бръдърс“ и десетте долара, отпускани всяка седмица.
Седнал от другата страна на Каролайн, Хейзън се ухили при тези думи, приемайки ги за шега. Самият Странд не беше сигурен, че ги е казал на шега.
83
Банкови агенти и капиталисти в САЩ, които оказват силно, влияние на депутатите от Конгреса при приемане на известен закон чрез подкупи и други. — Б.пр.