Мачът се играеше небрежно, имаше много изпортени топки, изпуснати положения, неточни пасове и избити удари. Един мъж зад тях, чийто син беше централен защитник и изпусна един след друг два последователни паса, непрекъснато повтаряше: — Какво очаквате, та това е първият мач за сезона.
Независимо от качеството на играта, беше приятно да седиш навън на топлото ранно есенно слънце и да гледаш как по ароматната зелена трева тичат пъргави младежи. В играта липсваше дивата страст на професионалния футбол и на мачовете между големите университети. Единствените наказания бяха за засада и за по-дълго струпване на играчите на едно място, а когато на някакво момче от отбора на Дънбъри му изкараха въздуха, играчът, който го беше ударил, мигновено коленичи загрижено до пострадалия и не стана, докато той не се изправи. Каролайн държеше кученцето, което мърдаше в скута й, викаше предано за Дънбъри и се усмихваше предизвикателно на момчетата от другото училище, които се обръщаха и добродушно я освиркваха.
— Само си остави името и телефона — каза едно от момчетата, — и ще си оправим сметките с теб.
— Може да го вземете от баща ми. — Каролай посочи с палец Странд. — Той преподава тук.
Момчето се засмя.
— Извинявайте, сър. Но като идем в спортния комплекс, ще си взема лист и молив.
След мача там щяха да сервират чай за учениците от двете училища и за техните родители. Странд се съмняваше, че момчето ще се появи с лист и молив, но Каролайн заминаваше за Аризона след три дни и той с радост щеше да му го съобщи.
Към края на мача бяха вкарани много голове и другото училище водеше с двайсет и шест на двайсет. Момчетата и от двете скамейки бяха станали на крака и викаха за своите съотборници, но Ромеро продължаваше да седи сам и да разглежда ръцете си. Когато изсвириха, за да напомнят, че до края остават само две минути, треньорът се приближи до Ромеро и му каза нещо. Ромеро стана бавно, почти мудно, сложи каската си и изтича на игрището. Другият отбор държеше топката на своята трийсет и шест метрова линия, имаше последен опит, при който трябваше да я придвижи на седем метра84, и явно се готвеше да рита от воле.
Ромеро застана на безопасно разстояние от вратата, на своята осемнайсетметрова черта, сложил небрежно ръце на кръста си. Когато ритнаха топката и защитниците се спуснаха към него, той я подхвърли, после я пусна. От трибуните се чу стон, когато тя заподскача бясно към очертанията на игрището. Ромеро я подгони, а червените фланелки на противниковия отбор хукнаха по петите му. Той грабна топката в движение, после изведнъж спря. Двама от противниците му прелетяха безпомощно край него. После побягна и се върна почти до своята голова линия, след това се извъртя рязко, точно когато изглеждаше, че ще му отнемат топката, и хукна на зигзаг към противоположния край на игрището. Успя да се отърве от още един нападател, на когото Ролинс своевременно препречи пътя, и изведнъж излезе на чисто, като тичаше близо до очертанията на игрището съвсем сам, оставил червените фланелки да го догонват безпомощно отзад. Той пресече головата линия и дори забави пренебрежително ход през последните седем метра, после спря и хвърли нехайно топката на земята.
— По дяволите! — извика високо Хейзън, за да се чуе сред крясъците на тълпата. — Мислех, че изпращам в Дънбъри ученик, а излиза, че съм изпратил заек.
Съотборниците на Ромеро го наобиколиха, тупаха го по гърба и му стискаха ръката, но той не приемаше тези прояви на одобрение, по-скоро се примиряваше с тях. Едва когато се затича обратно към скамейките и Ролинс го грабна и го вдигна като дете, той си позволи да се усмихне.
На излизане от игрището само махна небрежно, без да поглежда към трибуните, където всички бяха станали и му ръкопляскаха. Той изтича бавно към скамейката със спокойно изражение и седна в края, където беше седял почти през цялата игра. Свали каската си и пак заби поглед в ръцете си, които висяха отпуснати между коленете му. Когато отборите се подредиха за положението след тъчдаун85, треньорът дойде при Ромеро и го потупа по рамото, но дори тогава той не вдигна глава.
Шутът от място излезе извън чертата и успяха да бият само още един последен удар, когато времето изтече при краен резултат двайсет и шест на двайсет и шест. Ромеро побърза да отиде в спортния комплекс да вземе душ и да се преоблече, преди да го настигне тълпата от съученици, които се спуснаха след него.
84
В американския футбол отборът може да задържи топката, ако след четири последователни опита успее да вкара гол или да я придвижи поне на седем метра разстояние. — Б.пр.