— Възникнала е малка неприятност. Той е бил извикан пред една сенатска комисия във Вашингтон, която разследва оказването на влияние върху законодателите…
— Не съм чел нищо такова във вестниците.
— Още не е стигнало до вестниците. Но един приятел, който има достъп до тези неща, ми даде поверителна информация.
Странд не можеше да не си помисли, че и този път, както винаги, Ръсел разполага с приятел, който има възможност да получава информация или да направи нещо полезно за него.
— Човекът е загазил — продължи Хейзън — и се опитва да отхвърли вината от себе си. Те нямат нищо конкретно, в което да го обвинят, но на едно от онези проклети събрания във Вашингтон чули някакъв пияница да плещи, че бил свидетел как този петролен експерт се хвалел, задето е успял да убеди един сенатор да гласува за някакво голямо предложение за сондиране дълбоко под водата и че компанията, представлявана случайно от моята фирма, била обещала да осигури значителна сума за проглеждането на сенатора. И споменал моето име. Според информацията, с която разполагам, той казал на комисията, че сме се били срещнали умишлено в училището — мисля, че детето му учи в един от твоите класове, името му е Хиц…
— Среден ученик, почти слаб. Всъщност той е в моя пансион. Не е симпатичен. Огромен тлъст дебелак, който обича да тормози по-малките.
— Както и да е, освен дето е казал, че сме били запланували срещата си в Дънбъри, или поне както твърдят, че е изтърсил, Хиц добавил, че съм го бил отвел настрана и съм обсъждал сделката с него, лъжливия му кучи син.
— Съжалявам да чуя това — рече Странд, — но защо го казваш на мен?
— Защото, Алън — отвърна Хейзън, — ако някой дойде и почне да ти задава въпроси или ако се наложи да даваш показания, бих искал да потвърдиш, ако трябва и под клетва, че съм бил с теб или с някого от твоето семейство през цялото време, докато бях в училището, и никой никога не е чувал нищо за гласуване, сделки или адвокатски фирми…
— Ръсел — промълви Странд колкото може по-тихо, — аз не съм бил с теб всяка минута, нито пък Лесли или Каролайн.
— Нали не допускаш, че съм способен на такова нещо? — Гласът на Хейзън се усили и в него прозвучаха сърдити нотки.
— Не, не допускам — отвърна честно Странд.
— Това е вендета — рече Хейзън. — Срещу мен. Нямаш представа какви борби се водят вътре във Вашингтон. В моята работа няма начин понякога да не засегнеш някои хора — и то силни хора — и когато им се удаде дори най-малката, най-смешната възможност да ме дискредитират, ще я грабнат като топъл хляб.
— Какво могат да ти направят? Нали няма никакви доказателства?
— Разбира се, че не — честността на отговора му не будеше никакво съмнение. — Но ти нямаш представа как може да прозвучи във вестниците и колко ще се радват някои мои колеги в Сдружението на юристите да ми одерат кожата. Може би нищо няма да излезе от това, Алън, но ако по някаква случайност те извикат да те разпитват, ще ти бъда много благодарен. Е, достатъчно ти казах. Постъпи както намериш за добре.
— Ръсел… — започна Странд.
— Бих предпочел да не говорим повече за това. — Тонът му беше категоричен. Настъпи кратка пауза, но Странд не се изкушаваше да я наруши. Когато Хейзън заговори отново, гласът му звучеше по обичайния приятелски начин. — Между другото, миналата седмица видях Лесли. Едно момче, син на мой приятел, проявява известен талант и аз исках да поговоря с нея дали би могла да го вземе като ученик. Изглеждаше чудесно. Казвала ли ти е нещо за момчето?
— Не — отвърна Странд. Истината беше, че тя изобщо не му беше споменавала за срещата си с Хейзън.
— Питай я за него. Бащата чака отговор. Е, много ми беше приятно, че си поговорихме. И моля те, не се безпокой за мен. Вероятно всичко ще отшуми и ще се забрави след някоя и друга седмица. Пази се, приятелю. Обещавам да дойда, да те видя, може би в Деня на благодарността89, ако не и по-рано. Много ми липсваш, стари приятелю, много ми липсваш.
Когато затвори, известно време Странд стоя втренчен в телефона. Бавно допи чашата си, изгаси лампата и отиде в дъното на апартамента, където се намираха спалните. Надникна в стаята на Лесли, където широкото старомодно легло, което бе делил с нея още от първите години на съвместния им живот, имаше удобен и успокояващ вид. Леглото на Джими беше тясно и насън го преследваха кошмари, в които се чувстваше като вързан в плен. Почти реши да остане да спи в голямото легло поне тази нощ, но после размисли и отиде в своята стая, където се съблече бавно и се пъхна между студените като мъртвешки саван чаршафи.
89
Официален празник в САЩ в памет на първите колонизатори в Масачусетс, който се провежда последния четвъртък от ноември. — Б.пр.