— Ще ви изпратя до вратата… — рече Странд и се изкашля — Ръсел.
На вратата, откъдето се чуваше лекото потракване на чиниите от кухнята, в която Лесли и Каролайн разтребваха, Странд додаде:
— Между другото, онова момче, Ромеро, дойде в кабинета ми онзи ден. Каза, че предложението го интересува. Посъветвах го да ви напише писмо, за да ви спестя срещата с него колкото може по-дълго време.
Хейзън се засмя.
— Толкова ли е лош?
— Много.
— Ще потърся писмото. — Хейзън погледна сериозно домакина, си. — Нали не съжалявате за това, имам предвид решението за Каролайн?
— Още не — отвърна Странд.
— Няма и да съжалявате — каза Хейзън. — Гарантирам ви. Знаете ли, „Янките“ ще играят с „Бостън“ тази събота. Ако времето е хубаво, ще можете ли да се измъкнете?
— Сигурен съм, че да.
— Добре. Ще ви се обадя в събота сутринта, след като представя Каролайн в клуба.
Двамата мъже си стиснаха ръцете и Хейзън излезе.
По-късно, когато си легнаха, Лесли му каза:
— Тази вечер вкъщи си имаме едно много щастливо момиченце.
— Да.
Но ти не си особено щастлив, нали?
— Ще ми мине — отвърна Странд. После горчиво добави: — Защо, по дяволите, толкова много иска да отиде колкото се може по-далече от нас?
7
Носеше се в някаква бяла мъгла. Размърда се. Към него бяха прикачени разни тръбички. В далечината се чуваха непознати гласове. Сънят, безсъзнанието му бяха безкрайно скъпи.
Събота беше много успешен ден. Времето се случи топло и слънчево. „Янките“ спечелиха и менажерът и главният треньор на отбора дойдоха в ложата на собственика на стадиона, където седяха с Хейзън, за да се ръкуват с него. Това накара Странд да се усмихне и да каже:
— Хайде, хайде, Ръсел, че вас всички ви познават. Защо ми разправяте, че рядко идвате да гледате?
— Ами, Алън — отвърна Хейзън, — трябва да си призная, че когато мога и времето е хубаво, аз се измъквам от кантората. Никога не съм бягал от училище като малък и затова сега понякога се опитвам да си го наваксам. — Облечен спортно в ярко карирано сако, с груба вълнена шапка, нахлупена над очите, за да го пази от силното слънце, той педантично вписваше в картата си за отбелязване на резултатите всички попадения, турове, грешки, изгаряния и замени. Изяде три кренвирша по време на играта и изпи две бири с думите:
— Цяла седмица няма да се претеглям.
Когато Джаксън реализира тур, той стана и зарева с останалата тълпа, а когато шортстопът50 на „Янките“ направи грешка, изпъшка шумно. Към ложата им се устреми параболично „лоша“ топка, той я хвана с една ръка, после стана и докосна шапката си с престорена сериозност, докато тълпата го аплодираше.
В съседната ложа седеше едно момче с баща си, нахлупило шапка на „Янките“. Беше си сложило филдърска ръкавица за подобни случайни „лоши“ удари и то скочи да хване топката, която Хейзън посрещна, но после седна смутено на мястото си. Хейзън се наведе и даде топката на момчето.
— Заповядай, момченце. За теб е. — И се усмихна, когато момчето зяпна съкровището в ръката си с почуда и недоверие.
— Вие го направихте щастлив за цяла седмица, сър — рече бащата на момчето.
— Дано има още много такива седмици — отвърна Хейзън и дръпна леко козирката на момчешката шапка.
Като го наблюдаваше, Странд си спомни приятелското му непринудено отношение към внука на семейство Кетли, докато изпълняваше ролята на кетчър. Той се отнасяше внимателно и нежно към децата и Странд се почуди как е могъл да сбърка до такава степен със собствения си син и с дъщерите си.
През целия следобед Хейзън проявяваше една весела и по младежки привлекателна страна от характера си, за която Странд поради обичайното му спокойно и уравновесено държане и начин на говорене не беше подготвен и за първи път изпита топло чувство към него, превъзмогнал предпазливата си сдържаност, с която до този момент се бе отнасял към адвоката. След днешния ден, помисли си Странд, ще ми бъде по-леко да се чувствам негов приятел.