Когато излязоха от стадиона, Конрой ги чакаше с колата пред вратите и един благоразположен полицай докосна козирката на шапката си при приближаването на Хейзън и Странд, без да обръща внимание на факта, че колата е спряла на забранено място. Като се качваше в нея, Странд почувства известно високомерно превъзходство над хилядите други зрители, които останах да се блъскат към входа на метрото, със съзнанието, че е недостойно от негова страна.
— Чудесен следобед — въздъхна доволно Хейзън и се отпусна до Странд на задната седалка на мерцедеса. — Скоро трябва пак да го повторим. Знаете ли, ако „Янките“ бяха загубили, сега щяхме да сме оклюмали и раздразнителни, щеше да ми е тежко от трите кренвирша и щях да се оплаквам от киселини в стомаха. Но те спечелиха и сега с нетърпение очаквам един голям бифтек за вечеря. — Той се засмя. — Представяте ли си храносмилането на човек на моята възраст да зависи от „Янките“. Но нали все пак трябва да сме привърженици на нещо, а в днешно време има дяволски малко неща, на които, да се радваш. — После извади кожена манерка със сребърна капачка от джоба на палтото си, което бе оставил в колата, когато отидоха на стадиона. В капачката имаше още една малка чашка, която той даде на Странд и наля и на двамата. — Бърбън51 — отбеляза той. — По-американско е. Да пием за Джаксън.
И двамата пиха. Странд почувства, че това бе подходящ завършек на следобеда.
Когато колата спря пред блока на Странд, Хейзън рече:
— Не съм сигурен дали ще се освободя за другата събота и неделя, но ако успея, ще можете ли да дойдете с мен в Лонг Айланд?
— Ще видя какви са плановете на Лесли — отвърна Странд.
Като слизаше от колата, Хейзън добави:
— Ще ви се обадя в сряда и тогава ще се разберем.
Но изминаха цели три седмици, преди отново да отидат в Истхамптън. Хейзън се обади и каза на Странд, че трябва да пътува извън града до Вашингтон, Лос Анжелис, Далас, Тълса и Чикаго, но ако те искат да отидат до морето през уикенда, семейство Кетли ще бъдат предупредени и Конрой ще ги закара дотам. Странд отклони поканата, без да се посъветва с Лесли. В края на срока му се струпвала много работа, обясни той на Хейзън, и по-добре било да си остане в града.
— Хубаво — съгласи се Хейзън, — тогава, като се върна. Твърдо, нали?
— Твърдо — обеща Странд.
— Още нещо — додаде Хейзън. — Свързах се с помощник областния прокурор, ще разрешат на момчето да пледира за вина, дано му намалят присъдата, така че кажете на Каролайн да не се безпокои. Няма да се явява в съда.
— Много мило от ваша страна — рече Странд с облекчение.
— Сигурно ще пуснат момчето условно и още на другия ден то ще започне да краде велосипеди. Няма как, трябва да си плащаме за удоволствието, че живеем във Фън Сити52.
— Ромеро обади ли ви се? — попита Странд. След последния им разговор Ромеро го отбягваше и не посещаваше часовете му. Джудит също го отбягваше. Странд не можеше да определи дали се радва, или съжалява, че вече не пиеха в спретнатата й самотна женска квартира, в която светлината струеше през големия северен мансарден прозорец.
— Няма никакво известие от вашето протеже. Предполагам, че се затруднява да напише това писмо — отвърна Хейзън. — Ако го видите, кажете му, че с нетърпение очаквам да говоря с него.
— Непременно.
— С вас свърза ли се един човек на име Бърнсайд?
— Не.
— Скоро ще се свърже. Той е възпитаникът на Тръскот, който е бил шампион по бягане. Говорих с него по телефона и ми се стори приятен човек. Той може да се срещне с Каролайн другия четвъртък, ако на нея й е удобно. Още не се е отказала, нали?
— Твърди, че не е — отвърна Странд. — Учителят й по физическо е намерил няколко стартови блокчета, и всеки следобед тренират заедно. Вече престана да яде десерти.
Хейзън се засмя. — Надявам се, че не се тормози много.
— Поне не видимо. Очарована е от вашия тенис клуб.
— Хубаво — рече Хейзън. — Чувам, че много я търсят. Изумително е колко приятели можеш да си намериш, ако имаш добър прав удар. Много жалко, че Елинор не играе. В клуба членуват доста важни хора от всички области на бизнеса и там тя би могла да си създаде немалко полезни връзки.
— Елинор — каза Странд — сама си създава връзки.
51
Уиски, произведено от смес от царевица, малц и ръж, за разлика от обикновеното ръжено уиски, и отлежало не по-малко от две години. — Б.пр.