— Добър вечер — отвърна Странд. — Аз съм Алън Странд.
Ръката й беше изненадващо мазолеста. Предположи, че играе голф. Имаше големи сиви очи, старателно гримирани, и силно начервени устни, които иначе биха изглеждали тънки. Приближи се до Хейзън и го целуна по бузата, оставяйки малко червено, петно.
— За мен както винаги — каза тя.
Хейзън вече бе започнал да й приготвя мартини. Жената го наблюдаваше с одобрение.
— Мартинито дава смисъл на всичко, нали? — додаде тя и се усмихна на Странд.
— Така казват — отговори Странд.
— Ръсел, трябва ли да се преобличам за вечеря, или мога да седна на масата с парцалите, с които пътувах?
— Ще дойдат само няколко приятели — отвърна Хейзън и се приближи към нея с мартинито й.
— Блаженство — промълви тя, като пое чашата си и отпи от нея. — Благославям те, скъпи Ръсел. Все пак ще си среша косата.
Отпусна се на един стол, като люлееше запотената от леда винена чаша.
— Линда ще прекара с нас уикенда, Алън — каза Хейзън и отиде да си вземе питието.
— Аз съм добавката от последната минута — обясни Линда Робъртс на Странд. — Мислех, че няма да успея да се измъкна. Току-що се върнах от Франция и разбрах, че в галерията има някаква бъркотия. Получила се е корабна пратка от картини от френския ни клон и десетина от тях изглеждат, като че ли са прекосили океана с кану. Мечтая си за това мартини още от Триборо Бридж54.
Но Странд забеляза, че чашата й бе само наполовина изпита, когато тя стана и отиде да се среши. Линда се спря на вратата и се намръщи. — Боже господи — възкликна, — какъв е тоя погребален вой?
Хейзън се засмя.
— Това е синът на Алън, Джими. Той е китарист.
— Олеле, боже! — Мисис Робъртс вдигна ръка към устата си с престорен ужас. — Трябва да ме извините, мистър Странд. Нямам абсолютно никакъв слух. Още в най-крехка възраст бях изложена на Вагнер и след това не можах да се оправя.
— Няма нищо — отвърна Странд развеселен. — Вкъщи му даваме да се упражнява само при затворени врати. Боя се, че всяко поколение има различна представа за музиката. Аз самият обичам единствено Брамс.
— Приятелят ти ми харесва, Ръсел — рече мисис Робъртс и излезе енергично от стаята с мартинито в ръка.
Няколко секунди в стаята дареше тишина, докато Хейзън разбъркваше леда в чашата си с пръст, а Странд се чудеше дали това е въпросната му любовница. На пръв поглед жената му харесваше, но за любовница не би си я избрал. Ако някой го беше видял как отива в апартамента на Джудит Куинлан и после излиза оттам с разрошена коса и замаян вид, дали Джудит щеше да минава за негова любовница? На човек лесно му излиза име.
— Тя идва тук на гости от време на време — каза Хейзън, като че ли му дължеше някакво обяснение. — Винаги внезапно. Къщата е толкова голяма… — Той не довърши. — Тя е вдовицата на един от най-добрите ми приятели. На четирийсет и седем години си отиде, както… — Хейзън щракна с пръсти. — Както играеше голф. От сърце.
— Тя, изглежда, се държи — забеляза Странд и Хейзън му хвърли странен изпитателен поглед.
— Разумно гледа да не остава без работа… Собственичка е на половин картинна галерия и много добре се справя с работата. Свързана е с една галерия във Франция и това й позволява да ходи в Европа по няколко пъти в годината. Понякога говори глупости, но трябва да ви уверя, че никак не е глупава — добави хладно Хейзън. — И се е отдала предимно на благотворителна дейност.
— Надявам се, когато умра, и моята вдовица да може да се отдаде предимно на благотворителна дейност.
— Работеше на Уол Стрийт. Беше много умен — продължи Хейзън, без да обръща внимание на шегата на Странд, която той изведнъж осъзна, че беше доста груба. — Чудо човек. Преумора. Чели ли сте, че пощальоните живеят по-дълго от директорите на големите корпорации?
— От многото ходене — забеляза Странд, като искаше другите да слязат, преди нивото на разговора да е спаднало още по-ниско.
— Знаете ли, може да си махнете връзката — каза Хейзън. — Вероятно никой друг няма да е с връзка. Истхамптън се е пролетаризирал. Не е като едно време. Баща ми държеше да се преобличаме за вечеря едва ли не всяка вечер. Сега почти всичко върви. И прозрачни рокли, и джинси, и червени панталони, каквито аз нося. Сигурен съм, че от всичко това могат да се направят доста мрачни социологически заключения.