— Защо мистър Соломон спомена за обаждане по телефона? — попита Лесли, когато Странд затвори вратата на спалнята зад тях.
— Той е в музикалния бизнес — поясни Странд и повтори всичко, което мисис Соломон му беше разказала за мъжа си.
— Не е ли мило от страна на Ръсел, че го е поканил тази вечер да чуе Джими? — попита Лесли.
— Много.
— Смяташ ли, че той и мисис Робъртс са?… — Тя не довърши изречението и Странд се засмя. — Знаеш какво имам предвид — добави Лесли.
— Да.
— Е?
— Бих казал, че не — отвърна Странд. — Мисля, че не би оставила приказките, за да бъде нечия любовница.
Лесли се засмя.
— Искаш да кажеш, че не е по вкуса ти.
— Да. Но познавам една жена, която е.
— Хубавата мисис Соломон. Вие двамата, изглежда, чудесно си допаднахте.
— Да, наистина — отвърна Странд. — Но аз нямах предвид нея.
— Верничкият ми — каза Лесли и го целуна. — Лягам само след една секунда.
Събуди се от нечии стенания. Лесли спеше в прегръдките му. В стаята бе тъмно и отначало, в просъница, стенанията се сляха с равномерния грохот на морето. Той издърпа внимателно ръката си изпод главата на Лесли и стана от леглото. Стенанията идваха от съседната стая, в която спеше Каролайн. Облече си един халат и излезе в коридора, където светеше лампа. Бос, се приближи тихо до вратата на Каролайн. Сега стенанията се чуваха по-ясно. Стаите на Хейзън и мисис Робъртс се намираха в другото крило на къщата и Странд се благодари, че каквото и да тревожеше Каролайн, нямаше да безпокои тях. Отвори вратата й. На светлината от коридора видя, че тя се мята конвулсивно в леглото и закрива с ръце лицето си, сякаш да се предпази от някакъв нападател. Той отиде бързо до леглото и я прегърна.
— Хайде, хайде — прошепна. — Няма нищо. Нищо ти няма.
Каролайн отвори очи, лицето й беше сковано от страх.
— Ох, татко — извика тя и се вкопчи в него.
— Просто си сънувала нещо лошо — каза той. — Аз съм тук. Няма нищо страшно.
— Ох, татко — заплака тя, — те ме нападнаха с ножове, смееха се, а аз нищо не можех да направя. Как ли не се мъчих…
— Шшт, шшт!
— Толкова ме е страх. — Тя го стискаше здраво.
— Няма от какво да се страхуваш. На всеки може да се случи да сънува нещо идиотско от време на време.
— Не си отивай. Моля те, не си отивай.
— Няма да си отида. Опитай се пак да заспиш.
— Не знам какво щях да правя, ако не беше дошъл. — Изведнъж тя се засмя. — Брадата ти боде.
— Извинявай.
— Много ми е приятно дори — каза тя сънено и след миг отново заспа.
Той седя дълго, като я стискаше в прегръдките ей. Когато се увери, че спи спокойно, внимателно я сложи да легне, зави я, излезе от стаята и затвори вратата след себе си. Чу стъпки по стълбището и видя Джими да се качва с китарата си.
— Привет, тате. Какво обикаляш по никое време?
— Колко е часът?
— Минава три — Отговори Джими. — Изкарахме страхотна вечер. Случило ли се е нещо?
— Нищо. Каролайн сънувала някакъв кошмар.
— Това е от моята музика — засмя се Джими. — Не знаех, че има чак такава сила. Сега добре ли е?
— Напълно.
— Горкото момиче — каза Джими. — Е, лека нощ. Приятно спане.
Но Странд дълго не можа да заспи. Сега шумът на океана му се струваше зловещ, а равното, дишане на Лесли — несигурно и крехко и до болка скъпо за него в тихата чужда стая, където се бяха любили, но която не беше вече така недостъпна.
Събуди се късно сутринта, беше сам и се чувстваше уморен и неотпочинал. Когато слезе долу, мистър Кетли му каза, че всички са на тенис корта. Не беше гладен, затова изпи само чаша кафе. Денят бе задушен и той реши да се възползва от отсъствието на другите и да се изкъпе в океана, за да се разсъни.
Когато слезе по бански с хавлията си, терасата и плажът бяха още пусти. Морето не беше много бурно, имаше само малки вълни, които се къдреха и се разбиваха на десетина метра от брега. Странд съблече хавлията и запристъпва по белия ситен пясък към водата. Влезе дотам, докъдето се разбиваха вълните, водата беше студена и стигаше почти до кръста му. Вече се беше събудил почти напълно и му беше приятно да стои така и вълните да го обливат. Поплува малко, като си мислеше: „Трябва да се запиша в Християнския младежки съюз61 и да плувам поне три пъти седмично — ще ми бъде от полза.“
61
Религиозно-благотворителна организация, която се занимава с пропагандирането на религията сред младежта, особено сред юношите разполага с клубове, общежития, и др. — Б.пр.