— Сърдечен…
„Един мъж точно на твоите години“ — беше казал доктор Принз…
След това дълго време нито чуваше, нито си спомняше нещо.
8
Гласовете станаха по-ясни. „Тя говори глупости понякога, но трябва да ви кажа, че никак не е глупава.“ Целувката на живота. Започна да различава някои лица. Отделните личности се смесваха. Позна себе си. Светът дойде по-близо.
Минаха две седмици, преди да излезе от болницата. Доктор Колдуел се оказа много способен. Доктор Принз дойде от Ню Йорк със сериозен вид. Един голям специалист по сърдечни болести, повикан от Хейзън, долетя с вертолет от града и даде надежда. Лекарите проверяваха, изследваха и си шепнеха в коридора. Конрой, навигаторът с пепеляво лице от дълбините, помагаше при превозването. Елинор бе отменила пътуването си до Гърция и живееше в къщата с Джими. Лесли бе започнала да пътува до Ню Йорк и обратно, когато най-страшното бе минало, за да може да продължи уроците си и да бъде с Каролайн, докато тя полага последните си изпити.
Болката беше преминала вече, но Странд още се чувстваше толкова слаб, че с голямо усилие повдигаше дори ръцете си. Хейзън го откара в голямата крайбрежна къща, където двамата с мистър Кетли го качиха на ръце в спалнята.
Всички лекари го предупредиха, че има нужда от почивка, от дълга почивка. Беше се оставил в ръцете им като бебе, позволявайки на другите да решават вместо него. Не мислеше за бъдещето, а приемаше всичко, каквото му кажеха и каквото му даваха за ядене, лекарствата, които му предписваха да пие, и климатичната инсталация в голямата спалня на втория етаж с изглед към океана, където можеше да съзерцава картината на Реноар. Беше изтощен, но благодарен на всички и не си правеше труда да говори.
Можел да живее и до сто години, му казаха лекарите, ако се грижи за себе си. Винаги бе мислил, че се грижи за себе си. Никой не му бе казвал за подводните течения, нито за злата сила на океана. На масичката до леглото му имаше писмо от Джудит Куинлан. Не го беше отворил. Чудеше се дали е успял да благодари на Конрой и на Линда Робъртс, задето му бяха спасили живота. Ще има достатъчно време, когато силите му се възстановят. Не беше свикнал да боледува, но се отдаде на това състояние със смътно удоволствие. За известно време нямаше да носи отговорност за тялото си.
Хората говореха с него — Лесли, лекарите, Елинор, Джими, Каролайн, Хейзън, мистър и мисис Кетли. Миг след като му кажеха нещо, той вече не си спомняше какво е то. Усмихваше се мило на всички с убеждението, че усмивката му вдъхва увереност. Не му се четеше, не го интересуваше нито какво става в страната, нито проблемите на другите, нито какво е времето. Някой подхвърли, не си спомняше кой, че това било най-хубавото лято от години, макар че в голямата разкошна стая климатът беше винаги един и същ.
Директорът на гимназията дойде да го види и му каза да не се безпокои за катедрата.
— Знам, че ще се оправите — рече той. — Почивайте си спокойно и когато сте готов да се върнете, само ми се обадете по телефона. Мястото ви ще бъде свободно.
Нямаше настроение за телефони и не се тревожеше за катедрата.
В стаята му винаги имаше цветя през деня, но той никога не бе знаел имената им, а и не се интересуваше.
В спалнята му бе сложена кушетка за Лесли и той не попита защо, след като толкова години бяха спали заедно, сега тя прекарваше нощите на отделно легло.
Спеше повече от всякога през живота си.
Една вечер, когато започна да се чувства по-добре, каза на Лесли, че всеки човек трябва да прекара поне един сърдечен удар.
Тя се засмя. Беше отслабнала и по лицето й се бяха появили бръчки, които не беше виждал досега.
Хърбърт Соломон му изпрати един касетофон с избрани записи на Бетховен, Брамс, Сезар Франк62 и песни на Джоун Бейз, Боб Дилан и някой си Коен63. Странд не поиска да му пуснат касетофона.
Линда Робъртс му изпрати обемиста книга за Южна Франция, с красиви снимки. Той дори не я отвори.
Каролайн смяташе, че е изкарала добре изпитите си. Той полагаше други изпити и не я попита какви предмети е държала. Но се поинтересува за човека от Тръскот.
— Изглежда, мина добре — отвърна Каролайн без ентусиазъм. — Два пъти ми засече времето и каза, че според него ще ме приемат. Щял да говори с мистър Хейзън. — Тя вдигна рамене. — Няма значение. — Забеляза, че лицето й също е отслабнало и сякаш често плачеше. Искаше му се да я утеши, но му костваше прекалено голямо усилие. Предаде му много поздрави от Алегзандър и мисис Къртис и кутия с курабийки от мисис Къртис, направени лично от нея. Той ги даде на Каролайн да ги изяде.
62
Сезар Огюст Франк (1822–1890) — френски композитор и органист от белгийски произход. — Б.пр.