Джузепе Джанели му изпрати увеличена снимка на Елинор, застанала с развята дънкова рокля на една дюна, засмяла се срещу небето, а около босите й крака стръкове остра трева. С нея имаше бележка, която Лесли му прочете:
Нещо хубаво за гледане в мрачните моменти. И тоник за всички сърца.
Беше се подписал:
— Той е чудесен младеж — рече Лесли, постави снимката на бюрото, където Странд можеше да я вижда от леглото. — Няколко пъти си говорихме надълго и нашироко с него. Луд е по Елинор.
От време на време Странд поглеждаше небрежно към снимката. Чудеше се какво ли е казал Джузепе Джанели на дъщеря му, за да я накара да се засмее така срещу небето.
Понякога късно през нощта чуваше как Лесли свири тихо на пианото долу. Не знаеше дали свири за себе си или имаше някой друг, който я слушаше. Мислеше да я пита, но когато тя идваше да си легне, той забравяше.
От време на време Хейзън се качваше в стаята и го гледаше сериозно.
— Не бива да забравям — рече Странд на Хейзън — да ходя на гости само на хора, които включват в списъка на поканените добри плувци. Не бива също да забравям да благодаря на Конрой и Линда. Постъпката им минава границите на чувството за дълг, не смятате ли?
Хейзън не му отговори на въпроса. Вместо това каза:
— Аз вече им благодарих от ваше име. Дадох на Конрой хиляда долара — парите са всичко за него, той пести като луд, и малка златна гривна на Линда. Дрънкулка.
— Сега — рече Странд, чувствайки се неудобно от тази информация, — сега знам колко струва животът ми. Хиляда долара и една дрънкулка.
Хейзън го изгледа любопитно.
— Всяко нещо си има своята цена — отсече той, — която невинаги съответства на стойността му. Бих ви посъветвал да не се притеснявате за пари. Което води до друг един въпрос. Достатъчно добре ли се чувствате, за да говорим?
— Съвсем — отвърна Странд.
— Знаете ли, че след първите десет дни лекарите казаха, че ще се оправите и ще можете да водите нормален, макар и по-спокоен живот? — попита Хейзън.
— Не. Но новината е хубава.
— Разбира се, че е. Но това означава, че ще трябва да мислите до края на живота си. Ако приемете сериозно думите им. — Хейзън говореше почти обвиняващо. — Което значи, че няма да се върнете на старата си работа през септември, сякаш нищо не е било.
Странд потисна една въздишка. Знаеше си, че някой ден, и то не чак толкова далечен, му предстои и това, но беше използвал привилегията на всеки инвалид да го отложи малко.
— Не съм убеден — продължи Хейзън, — че инвалидната пенсия на една нюйоркска гимназия ще бъде кой знае колко голяма, особено при сегашната инфлация.
— Колкото таксата за метрото — каза Странд.
Точно. Не исках да отварям дума за това толкова скоро, но имам някои съображения… — Той махна неопределено с ръка. — Позволих си да говоря за вас с директора на едно малко училище в Кънетикът. Дънбъри. Намира се на около два часа път от Ню Йорк, на север от Ню Хейвън64. Баща ми направи няколко щедри дарения на училището приживе, а после и в завещанието си. Беше завършил колеж заедно с този, който стана директор и много го уважаваше. Сега синът му е директор и е готов да приеме благосклонно всякакви предложения от моя страна. Училището е малко — около четиристотин момчета. То се ръководи по старата система, която одобрявам. Може би точно то ще бъде подходящо и за вашия приятел Хесус Ромеро. Там ще можете да го държите под око.
— Никога нищо не забравяте, а Ръсел? — възкликна Странд с искрено възхищение.
Хейзън пренебрегна комплимента, като сви нетърпеливо рамене.
— Класовете са малки и няма да имате много работа — продължи той. — Около дванайсет часа седмично, поне първия срок, така ми каза директорът. С работата дават един стар удобен апартамент, което в днешно време е по-добро и от заплата, много по-добро. А когато споменах на директора — името му е Бабкок, чудесен човек между другото, сигурен съм, че ще ви допадне — за жена ви, той сподели, че отдавна искал да въведе курс по музика и бил убеден, че тя ще бъде изключително полезна. Освен това животът в едно тихо училищно градче е много по-спокоен, отколкото при постоянната борба в Ню Йорк. Уморявам ли ви?
64
Град в щата Кънетикът, където се намират Йейлският университет и други прочути учебни заведения. — Б.пр.