— Всъщност не изглеждате толкова зле — забеляза Соломон. — Може би малко сте поотслабнали, но иначе имате хубав загар.
— Лекарите казват, че мога да изкарам до сто години.
— Че кой иска да изкара чак до сто години? — възмути се Соломон. — Каква глупост.
— И аз така мисля.
И двамата се засмяха.
— Имах интересен разговор със сина ви — подхвърли Соломон. — Умно момче. Каза ли ви, че започва работа при мен от понеделник?
— Не.
— Така ли? — Соломон изглеждаше изненадан.
— Според мен той смята, че аз съм против това да се захваща с музикалния бизнес — поясни Странд.
— Наистина ли сте против?
— Не искам да се разочарова. Всичко е толкова несигурно. А и нямам ни най-малка представа дали го бива.
Соломон кимна сериозно.
— Аз му обясних всичко тава. Пак го прослушах, като доведох и някои от моите хора да го чуят. Съвсем точно и откровено му дадох да разбере. Казах му, че на Тин Пан Али68 не се прави музика, а направо ти разгонват фамилията. Стара китайска шега. Ако едни успяват, десет хиляди не могат. Жестока работа, да чакаш години своя шанс, а може би най-лошото е да го дочакаш и после да се провалиш. Съвсем направо му го казах. Добър изпълнител е и има приличен глас, но в начина, по който свири и пее, няма нищо оригинално и неговите песни — онези, които сам е написал, всички са подражателски. Обясних му, че според мен му липсва онова особено нещо, онзи заряд, който прави един изпълнител прочут.
— И той как го прие?
— Като войник — отговори Соломон.
— Но вие споменахте, че ще започне работа, при вас…
— В бюрото — отвърна Соломон. — Не като изпълнител. Е, може след няколко години, като стане по-зрял и намери свой стил. Или звук, както той го нарича. Тогава, разбира се, може да се окаже, че греша. И преди ми се е случвало. — Той се усмихна кисело, спомняйки си грешките, пропуснатите възможности. — Но както вече казах, той има верен слух и знае почти всичко за сегашните певци — какво могат, какво не, какво са постигнали. Мисля, че ще ни бъде много полезен да отсява безнадеждните случаи, които непрекъснато обсаждат бюрото ми, и да улавя малкото, били те един или двама, които имат шансове да успеят докрай. Работата не е така творческа, както на него му се иска, но все пак е творческа. Нали разбирате за какво говоря?
— Мисля, че да. И той се съгласи?
— Да.
— Много мило от ваша страна, че му давате тази възможност.
— Не е милост, а бизнес. Чувствам, че мога да му имам доверие. Това не ми се случва кой знае колко често.
Докато Соломон говореше, Странд започна да си изгражда съвсем друга представа за него. Това не беше веселият разказвач на анекдоти по разни вечеринки, чийто глас напомня за Ню Йорк, нито приятният съсед, който подарява хляб, а един проницателен, суров човек, честен и неумолим в преценките си за различните възможности, характери, недостатъци и добродетели.
— Джими има късмет — рече Странд, — че вие ще му бъдете шеф.
— Надявам се, че и той ще е на същото мнение. И се надявам така да бъде. Има хиляди капани. — Соломон се изправи. — Не искам да ви уморявам повече: Трябва да се омитам.
— Изобщо не ме уморявате. Лекарят каза, че утре трябва да стана и да започна да се разхождам по малко. По един километър на ден.
— Истината е — добави Соломон, — че имам да ходя в града. Трябва да бъда в службата си до два часа. Една певица, която скоро направи запис при нас, е решила, че той не й харесва или скапаният й мъж е казал, че не му харесва, и тя иска да запише всичко наново. Ще има сълзи. — Той се ухили, изпитвайки предварително удоволствие от сцената, която щеше да се разиграе следобед в службата му. — Ще се поставят ултиматуми. Ще спестя около петдесет хиляди долара. Нели ще остане тук. Ще й бъде много приятно да дойде да ви поздрави.
— Нека заповяда.
— Ще й предам. Всичко добро, Алън. Не ви измъкнаха от вълните, за да ви изпуснем ние.
Той тръгна да си върви.
— О — обади се Странд, — боя се, че не ви благодарих за касетофона и записите.
Соломон вдигна рамене.
— Няма защо — отвърна той. — Аз раздавам музика, както хората с кошниците на Пето Авеню раздават кравайчета. Когато се пооправите, трябва да дойдете у нас на гости. Нели каза, че сте й станали симпатичен от първата вечер.