Направиха си великолепен обяд на открито в една градина, Хейзън пак се развесели и поръча две бутилки монтраше71 с пъстърва като на шега не разрешаваше на мисис Аркур да пие от него, понеже шофирала, а товарът на кадилака бил ценен. Тя слушаше учтиво, но почти не вземаше участие в разговора. Седеше мълчаливо, изопнала гръб, почти скована, сякаш празничната атмосфера не я включваше и тя не можеше да се освободи от съзнанието, че е само една служителка и че шефът й присъства там. Внимателно заключи колата, тъй като остави дипломатическото куфарче на предната седалка.
Но докато Странд и Лесли вървяха към колата след другите, Лесли каза:
— Това е абсолютна фалшификация.
— Кое е фалшификация? — попита озадачен Странд.
— Целият този театър с младата служителка и нейния голям шеф — рече Лесли. — Той е за пред нас.
— О, Лесли!
— Не е необходимо да си детектив, за да разбереш каква работа имат да вършат в долината на Лоара, преди да отлетят за Саудитска Арабия.
— Не ти вярвам — каза Странд, малко слисан от враждебните нотки, които усети в гласа на жена си. — А дори да си права, не е наша работа.
— Просто не обичам хората да мислят, че могат да ме правят на сляпа, нищо повече — промълви Лесли със стиснати устни. — Мадам Аркур! Хладнокръвна двойка са тези двамата.
Странд изпита облекчение, когато стигнаха до колата. Нямаше желание да продължава този разговор.
Стаите на всички бяха на един етаж в хотела в Тур и Странд забеляза злобното проблясване в очите на Лесли, когато видя, че техните стаи с Линда са в единия край на коридора, а стаите на Хейзън и мисис Аркур, която пак носеше черното куфарче, в другия.
— Какво мислиш, че има в това куфарче, дето го мъкне навсякъде? — попита Лесли.
— Промишлени тайни — отвърна Странд. — Ръсел ми каза, че преговаря от името на една компания, която предлага да построи атомна централа в Саудитска Арабия.
— Аз пък мисля, че е тоалетна чанта — подхвърли Лесли.
— Боже мой, Лесли!
Тя само се изсмя и влезе в тяхната стая.
Лесли продължи да се държи сдържано и хладно към жената и на другия ден, когато посетиха Шамбор и Шенонсо, но дори да бяха забелязали това, нито Хейзън, нито мисис Аркур го показваха. Ала Лесли не скри удоволствието си от великолепните постройки и докато стояха в симетрично подредената градина и гледаха галерията на Шенонсо с каменните колони над река Шер, рече на Хейзън:
— Само този миг си заслужава пътуването.
После го целуна по бузата.
Хейзън се усмихна щастливо.
— Нали ви казах, че това ще бъде сто пъти по-добре, отколкото да киснем и да се потим в някаква си градина, докато ни ядат комарите. — Той изгледа кръвнишки Линда. — Надявам се, че следващия път ще ходим, където аз реша, без да е необходимо да ти връчвам призовка.
— Има комари само след дъжд — отвърна с достойнство Линда, — а цяло лято не е валяло.
— Ето че пак почваш. Знаеш, че лъжеш. — Хейзън се обърна към другите: — Чувате ли я какво говори? Само след дъжд.
— Моля ви — обади се Лесли. — Нека има мир и спокойствие. Престани да дразниш горкия човек, Линда.
— Точката му, на кипене е толкова ниска — каза Линда и се усмихна, — че понякога не мога да се стърпя да не видя колко бързо ще започне да излиза пара.
— Ниска точка на кипене! Мисис Аркур, вие ме познавате от много години и сте ме виждали поставян на изпитание по изключително важни въпроси, на жестоко изпитание заради разни мошеничества, груба проява на некадърност и явни задкулисни интриги. Виждали ли сте ме някога да избухвам? — Вече и на Хейзън му беше станало забавно.
— В мое присъствие винаги сте били образец на приличието, мистър Хейзън — отговори сдържано мисис Аркур.
— И вие в момента — вметна Хейзън и се присъедини към общия смях.
Но когато се прибраха в стаята си в хотела, за да се приготвят за вечеря, Лесли забрави дружеския им смях следобед.
— Чух нещо за тази мадам Аркур днес — рече тя.
— Какво? — въздъхна мислено Странд. Жената беше започнала да му харесва. Изглеждаше скромна, интелигентна и весела и присъствието й сякаш повдигаше настроението на Хейзън и го правеше още по-приятен за компания.
— Няма никакъв мосю Аркур. Тя е разведена.