Билбо беше много уморен, но му се искаше да остане за мъничко. Песните на елфите не са за изпускане, особено през юни, ако обичаш такива работи. Искаше му се също да размени и няколко думи насаме с тези чудновати същества, които му знаеха и името, и всичко друго за него, макар той да не се беше срещал — никога досега с тях. Беше му интересно какво мислят за неговото приключение. Елфите знаят много неща — научават всичко, което става по земята тъй бързо, както тече водата, а може би и по-бързо.
Джуджетата обаче бяха държаха да се навечерят час по-скоро, затова не пожелаха да останат. Потеглиха незабавно, като водеха понитата си, и скоро стигнаха до пътеката, а оттам — и до брега на реката. Реката течеше буйно и пенливо, както текат планинските потоци в лятна вечер, след като слънцето цял ден е огрявало снега по върховете. Каменният мост беше без парапет и много тесен — само колкото да мине едно конче. Ето защо трябваше да преминат много предпазливо, един по един, и да водят понитата си за юздите. Елфите бяха донесли на брега ярки фенери и пееха весели песни, докато групата прекосяваше моста.
— Не топи брадата си във водата, татенце! — закачаха те Торин, който се бе превил и вървеше почти на четири крака. — Достатъчно е дълга и без да я напояваш.
— Гледайте Билбо да не изяде всички сладки! — подвикваха шеговито елфите. — Много е дебел и вече няма да може да преминава през ключалки!
— Тихо, тихо, добри народе! И лека нощ! — обади се накрая Гандалф, който вървеше последен. — Долините имат уши, а пък езиците на някои елфи са прекалено бъбриви и весели. Лека нощ!
И тъй, най-после те стигнаха до Последния удобен дом и намериха вратите му широко отворени.
Колкото и да е странно, но за приятните неща и за приятно прекараното време няма какво толкова да се разказва, а и няма какво толкова да се слуша, докато от неприятните, тревожните и дори страшни неща може да се съчини един дълъг разказ, който дълго, дълго да се разказва.
И тъй, пътниците престояха в тази удобна къща доста дълго време, близо четиринайсет дни, и никак не им се тръгваше. Билбо беше готов да остане завинаги — дори ако по някакво чудо имаше начин още сега да се пренесе безпрепятствено в своята дупка. И все пак почти няма какво да се разказва за това гостуване.
Стопанинът на къщата беше приятел на елфите — един от онези люде, чиито прадеди са били възпявани в легендите още преди началото на Историята, преди войните между злите гоблини и елфите и преди появата на първите хора из Севера. По времето на нашия разказ все още се срещаха неколцина потомци на Северните герои и елфите, а Елронд, Стопанинът, на къщата, бе техен предводител.
Той беше благороден и красив като елфически владетел, силен като воин, мъдър като вълшебник, почитан, както се почита един крал на джуджетата, и благ като лятото. За него се говори в много приказки, но ролята му в приказката за голямото приключение на Билбо е малка, ала важна, както ще видите, когато стигнем до края. В къщата му се живееше прекрасно — независимо дали искаш да се храниш, да спиш, да работиш, да разказваш приказки или да пееш, да си седиш просто така и да си размишляваш — или да вършиш всички тези приятни неща заедно. Никакви зли твари не спохождаха долината.
Бих искал да имам време да ви разкажа поне някои от приказките или една-две от песните, които нашите пътешественици чуха в тази къща. Само за няколко дни всички — включително и понитата — се ободриха и събраха сили. Дрехите им бяха закърпени, раните им — излекувани, настроението им се повиши и надеждите им се възвърнаха. Торбите им бяха отново пълни с храна — лека за носене, но достатъчно вкусна и питателна за преминаване на трудните планински проходи. Първоначалните им намерения се допълниха с мъдри съвети. Така измина времето до навечерието на Еньовден и те трябваше да потеглят отново на път със зората на следния ден.
Елронд умееше да разчита всички рунически букви. Вечерта, преди да се разделят, той разгледа мечовете, взети от пещерата на троловете, и каза:
— Тези мечове не са майсторени от тролове. Те са стари, много стари, и са принадлежали на мои сродници — Върховните елфи от Запад. Изработени са в град Гондолин за войните срещу гоблините. Навярно са попаднали в плячка на някой дракон или гоблин, защото преди много векове дракони и гоблини разрушиха този град. Твоят меч, Торин, е много прочут и върху него с рунически букви е написано името «Оркрист», което на древния език на Гондолин означава «Гоблиносекач». А на твоя, Гандалф, е написано «Гламдринг-врагоубиеца» и е бил носен от краля на Гондолин. Пазете ги добре!