— Завърши трети в „Хотел «Рай»“ — заяви Били, все едно това обясняваше всичко.
Другите трябваше да се задоволят с това.
— Сутринта получихме информация, че миналата седмица в Хелсингборг е извършено подобно убийство — продължи Ева. — Затова решихме да се свържем с вас.
— Патрисия Андрѐн — обади се Торкел.
— Именно, но това е почти всичко, което знаем. Открита в училище, конус на главата, простреляна в челото и с нещо като тест, закован за тялото, точно като при Петрович. Надявам се, че ще ни изпратят и по-подробен доклад.
— Добре — кимна Торкел. — Какво знаем за Петрович, освен че е мъртъв?
— Както казахме, нещо като знаменитост след участието си в онова риалити. Според бащата на Мирослав, Габриел Петрович, синът му щял да се среща с журналист за интервю в четвъртък. По обяд. Никой не го е виждал оттогава.
— Бащата знае ли името на журналиста? — обади се Ваня и за първи път се включи в разговора.
— Да, Свен Катон. В Швеция има шест души с тази фамилия. Нито един с такова малко име.
— Някой от тях да е журналист? — продължи Ваня, макар добре да знаеше какъв ще е отговорът.
Ако беше толкова просто, нямаше да викат Националния отдел за разследване на убийства.
— Не. Проверихме, разбира се, но смятаме, че е фалшиво.
— Знаем ли дали наистина са се срещнали и ако е станало, къде? — поиска да знае Ваня.
— Още не знаем, засега успяваме да скрием самоличността му от пресата, затова и не сме получили никакви сигнали.
— Дали е разумно? — усъмни се Торкел и не можа да скрие недоволството си.
Петрович вероятно е бил убит преди повече от 48 часа. Най-важните първи две денонощия. Всякакви свидетелски показания от четвъртък губеха стойността си с всяка изминала минута.
— Определено не е, но бащата пожела така.
Торкел въздъхна дълбоко и кимна. В такива случаи решението винаги беше трудно.
— Ако пресата не се досети сама, утре ще съобщим. Трябва да проследим движението му от последните му часове възможно най-подробно.
— Сега вие водите разследването — кимна Ева. — Ще съобщите, когато прецените. Само обяснявам защо не сме го направили досега.
— Училището? — прекъсна ги Урсула. — Някакви следи там?
Ева поклати глава, преди да отговори, което беше достатъчно за Урсула.
— Тялото е открито в класната стая, но убийството не е извършено там.
— А останалата част на училището?
— Една врата на приземния етаж е разбита. Нищо не сочи да е убит там.
Нищо — поне според огледа на полицията в Улрисехамн — не сочи да е убит там, понечи да я поправи Урсула, но си спомни молбата на Торкел да запази за себе си безграничното си недоверие към провинциалните полицаи.
— Аларма? — попита вместо това, макар вече да се досещаше за отговора.
Подозренията й бяха потвърдени от поредното поклащане на главата. Урсула въздъхна.
— Искам да огледам.
— Естествено. Ще ви закарам, като приключим тук.
Себастиан разглеждаше снимките от кабинета по химия. Столът, въжето около корема, което държеше жертвата изправена, обърната към ъгъла, белият конус на главата. Сериен убиец със сериозна подготовка и с послание.
Обикновено Себастиан слушаше докладите при предаването на случая с половин ухо, но нещо в тази зловеща картина му въздействаше. Той продължи да разлиства материалите в папката и намери онова, което търсеше. Копие от листа, закован на гърба на жертвата. Някои части се четяха трудно заради кървавите петна, но Себастиан набързо го прегледа.
— Какво е първото ти впечатление, Себастиан? — завъртя се Торкел към него.
Себастиан се понадигна, откъсна очи от папката и му се прииска да носеше очила, та да може авторитетно да ги вдигне на челото си или да надзърта над тях. Може би трябваше да си купи. Да заприлича на професор. Усмихна се леко на Ева, която този път не отвърна на усмивката му.
— Мъж. На възраст. Немного хора под петдесетте знаят какво е да те накажат да седиш в ъгъла, нито са чували за „глупашка шапка“. — Себастиан пак сведе поглед към снимките. — Според него този млад мъж е трябвало да се срамува от себе си. Както изглежда, заради липсата си на обща култура.
— В един епизод на „Хотел «Рай»“ участниците трябваше да решават ученически задачи и браха голям срам — обади се Били. — Не се справиха добре, меко казано.
— Извършителят вероятно се е свързал с Петрович и е изразил презрението си към него по някакъв начин.