Выбрать главу

Сутринта на 6 юли 1988 г. Верлорън установили, че дъщеря им не си е вкъщи. Заварили задната врата отключена, макар да били убедени, че предишната вечер са я заключили. Предположили, че момичето е отишло да се поразходи, изчакали два часа, но Беки не се прибрала. Същия ден трябвало да отиде в ресторанта с баща си, за да поеме обедната смяна като помощник главна сервитьорка, и отдавна било време да тръгват за Малибу. Докато майка й звъняла на приятелките й с надеждата да я открие, баща й се изкачил по склона зад къщата. Когато се върнал, без да намери нито следа от нея, решили да се обадят в полицията.

Пристигнали патрулни полицаи от Девънширския участък и не открили следи от влизане с взлом. На базата на това и на факта, че момичето е във възрастовата група с един от най-големите проценти бягства от дома, те определили изчезването му като вероятно бягство и го третирали както обикновено в такива случаи. Въпреки възраженията на родителите, които не вярвали, че Беки е избягала по своя воля.

Родителите се оказали ужасяващо прави, защото след два дни до един паднал дъб на десетина метра от пешеходна пътека по склона на Оут бил открит разлагащият се труп на Беки Верлорън. Някаква жена яздила там и се отклонила от пътеката, за да види откъде идва гадната миризма. И се натъкнала на тялото. По принцип жената сигурно нямало да обърне внимание на вонята, но била видяла обяви за изчезналото момиче, разлепени по телефонните стълбове.

Беки Верлорън умряла на по-малко от половин километър от дома си. Баща й най-вероятно минал на няколко метра или даже сантиметра от тялото, когато обикалял склона и я викал. Ала онази сутрин още нямало миризма, която да привлече вниманието му.

Бош имаше дъщеря. Макар че живееше далеч от него с майка си, тя никога не се отдалечаваше от мислите му. Той си представи бащата — как се катери по стръмния склон и вика дъщеря си, която никога няма да се върне вкъщи.

Опита се да се съсредоточи върху следствените материали.

Жертвата беше простреляна в гърдите. Оръжието, полуавтоматичен колт четирийсет и пети калибър, се въргаляло сред листата до левия й глезен. Докато разглеждаше снимките от местопрестъплението, Бош забеляза изгоряло петно върху светлосинята нощница, навярно дължащо се на изстрел от упор. Дупката от куршума се намираше точно над сърцето и ако се съдеше по калибъра и входната рана, смъртта най-вероятно беше настъпила моментално. Сърцето сигурно бе разкъсано от пронизалия тялото куршум.

Той дълго прелиства снимките. Ръцете на жертвата не бяха завързани. Устата й не беше запушена. Лицето гледаше към поваления дънер. Нямаше никакви други рани, одрасквания или охлузвания. Нямаше следи от сексуално насилие.

Неправилното обяснение за изчезването на момичето отначало било усложнено от грешно тълкуване. Детективите решили, че Беки се е самоубила. Случаят останал в местния участък и двамата полицаи, които поели огледа на местопрестъплението, Рон Грийн и Артуро Гарсия, продължили да водят следствието. Девъншир и досега си беше най-спокойният участък — голям квартал с високи цени на недвижимите имоти и обитатели главно от горната средна класа, той винаги се бе гордял с най-ниския процент престъпления в града. В управлението го наричаха Девънширския клуб. Особено го ценяха полицаи и детективи, които след дългогодишна служба бяха уморени или просто им беше писнало. Девънширският участък покриваше и онази част от града, която се намираше най-близо до Сайми Вели, тих квартал, почти без престъпност, в окръг Вентура, където предпочитаха да живеят стотици служители от Лосанджелиското полицейско управление. Назначаването в Девъншир съкращаваше пътя до работа и правеше работното време най-спокойното в цялото управление.

Докато четеше докладите, Бош разсеяно си спомняше кой е работил в Девънширския клуб. Знаеше, че задачата му отчасти е да направи преценка за постигнатото от Грийн и Гарсия, да определи дали са си изпълнили задълженията. Не ги познаваше лично. Нямаше представа до каква степен са посветили способностите и всеотдайността си на случая. Първо бяха изтълкували смъртта като самоубийство, ала ако се съдеше по следствените материали, бързо бяха влезли в правия път. Докладите им изглеждаха добре написани, подробни и цялостни. Където имаше възможност, явно бяха правили всичко по силите си.