Фризър. Ферментатор. Инкубатор. Система за електрофореза с интегрирана арагозна клетка и трансилюминатор. Контейнер за тъкани. Прецизен течен хроматограф. Поточен цитометър. Спектрофотометър. Четири пакета блестящи боросиликатови флакони. Микроцентрофуга. ДНК-синтезатор с вграден компютър. Плюс софтуер. Скъпичко, но тогава зад нас стоеше Хосака. По-късно ти ги накара да платят още, но вече си беше отишла.
Хироши написа този списък за теб. В леглото, вероятно. Хироши Йомиури.
От биолабораториите на Маас. Хосака го искаше.
Беше страхотен. Острие и отгоре. Фокс следеше генните инженери, както футболен запалянко любимците си. Така беше хлътнал по Хироши, че почти го усещаше на езика си.
Изпрати ме три пъти до Франкфурт, преди да се появи сам, просто за да хвърли един поглед на Хироши. Не да направи опит за контакт, нито дори да му намигне или кимне. Просто да го погледа.
Хироши даваше всички признаци на уредил живота си човек. Женен за германско момиче с консервативни възгледи и хромирани ботуши за езда с цвят на излъскан кестен. Прясно ремонтирана къщичка в хубав квартал в покрайнините на града. Отказал се бе от фехтовката в замяна на тренировки по кендо.
И навсякъде групите за охрана на Маас, гъвкави и неуморими, в постоянно наблюдение, лепкаво като сироп. Върнах се и казах на Фокс, че никога не ще успеем да го докоснем.
Ти го докосна вместо нас, Санди.
Ти го докосна точно както трябва.
Свръзките ни с Хосака бяха като специализирани клетки, охраняващи майчиния организъм. Ние бяхме мутагени, Фокс и аз, подозрителни агенти, плуващи из мътните води на междукорпорационното море.
След като те настанихме във Виена, ние им предложихме Хироши. Те дори не мигнаха. Мъртва тишина в хотелската стая в Лос Анджелис. Казаха, че ще го обмислят.
Фокс произнесе името на най-големия конкурент на Хосака в генната игра, оставяйки го да се изтъркули открито, нарушавайки правилото да не се споменават имена.
Ще трябва да го обмислим, отговориха те.
Фокс им даде три дни.
Една седмица преди Виена те заведох в Барселона. Спомням си те — с коса, прибрана в зелена барета, с високите ти монголски скули, отразени във витрините на магазините за антики. Вървяхме безцелно надолу по „Рамблес“ към Финикийското пристанище, покрай покрития със стъкло „Меркадо“, претъпкан с африкански портокали.
Старият „Риц“, горещината в стаята, изпълнената с европейски шик атмосфера, плътна като дебела завивка. Можех да вляза в съня ти. Ти винаги беше готова. Да гледам устните ти, застинали в мекото кръгло „О“ на изненадата, лицето ти, готово да потъне в дебелата бяла възглавница — част от архаичния стил на „Риц“. Вътре в теб аз си представях неона, тълпите под него. Станция „Шинджуку“, обляна нощем в електрически светлини. Твоята бавна походка, ритъм на нова ера, мечтана и недостижима.
Когато пристигнахме във Виена, аз те настаних в любимия хотел на жената на Хироши. Тих, солиден, с вестибюл като полирана шахматна дъска, обковани в мед асансьори, ухаещи на лимонов крем и пурети. Не беше трудно да си я представим там — с хромираните си ботуши върху гладкия полиран под, но знаехме, че този път няма да дойде.
Тя беше заминала на пътуване по Рейн, а Хироши трябваше да участва в конференцията във Виена. Хората на Маас пъплеха из хотела, но ти се беше скрила.
Хироши пристигна след час, сам.
Представи си извънземни, каза веднъж Фокс, които идват, за да се срещнат с доминиращата форма на разум на нашата планета. Оглеждат се и след това избират. Какво мислиш, че ще изберат? Аз вероятно бях вдигнал рамене.
Зайбатсу, каза Фокс, многонационалните. Кръвта на зайбатсу е информацията, не хората. Структурата е независима от съставящите я отделни личности. Корпорацията като форма на живот.
Само не пак лекцията за Остриетата, казах аз.
Маас не е като другите, каза той, без да обръща внимание на думите ми.
Маас е малък, бърз, безкомпромисен. Атавизъм. Маас е Острие.
Спомням си Фокс да говори за природата на Острието пред Хироши. Радиоактивни ядра, моноклонални антитела, нещо с протеиновите връзки, нуклеотиди… Горещи, наричаше ги Фокс, горещи протеини. Свръхскоростни връзки. Казваше, че Хироши е чудак, от ония, дето разбиват догми, преобръщат цели полета от науката, предизвикват преразглеждане на масивни области от познанието. Основни патенти, казваше той с глас, пресипнал от тънкия, изкусителен дъх на освободените от данък милиони, които пронизваха тези думи.
Хосака искаше Хироши, но се страхуваше от радикализма на неговото Острие. Искаше той да работи в изолация.