— Нищо подобно. Само че бих искал една такава кошница с плодове да се изпрати спешно в Ейкрън, щата Охайо, за моя сметка — и подаде слушалката на Додо: — Кажи адреса и ако искаш да предадат нещо на майка ти.
Когато свърши, Додо бурно го прегърна.
— Ах, Кърти, ти си чудесен!
Нейната искрена радост му доставяше удоволствие. Стори му се странно, че като своите предшественички Додо приема скъпи подаръци, но, изглежда, дребните неща, както тази кошница, й доставяха най-голямо удоволствие.
Той прегледа материалите от папката, точно след петнайсет минути на вратата се почука и Додо отиде да отвори. Тя въведе в гостната двама мъже с дипломатически куфарчета — Огдън Бейли, който бе позвънил по телефона, и Шон Хол, който беше с него във фоайето. Хол приличаше поразително на шефа си, но бе по-млад и след десет години, помисли си О’Кийф, и той щеше вероятно да придобие същия бледен и съсредоточен вид, което несъмнено се дължеше на безкрайното взиране във финансовите отчети и бюджетни кредити.
Магнатът поздрави сърдечно и двамата. Огдън Бейли, наричан сега Ричард Фаунтин, беше един от вещите, заемащи ключови позиции представители в организацията на О’Кийф. Освен че притежаваше необходимите качества на счетоводител, той обладаваше необикновената способност да влезе във всеки хотел и след дискретно наблюдение в продължение на една, две седмици, обикновено незабелязано за ръководството на хотела, да изготви финансов отчет, който по късно се оказваше необичайно точен и близък до истинските данни на хотела. Хол, който беше открит и обучен от самия Бейли, показваше многообещаващи възможности за разгръщането на същия талант.
Двамата учтиво отклониха предложеното им питие, както и очакваше О’Кийф. Настаниха се на едно канапе срещу него, без да бързат да си разтворят куфарчетата, като че ли знаеха, че преди това ще трябва да извършат някои формалности. В другия край на гостната Додо отново се зае с кошницата с плодове и сега белеше един банан.
— Радвам се, че успяхте да дойдете, господа — уведоми ги Къртис О’Кийф, като че ли тази среща не беше запланувана много преди това. — Може би преди да се заемем с нашата работа, ще бъде редно да се помолим за помощта на всевишния.
И като каза това, в резултат на дългогодишния си опит, хотелиерът застана ловко на колене, сключвайки набожно ръце. С изражение, граничещо със смирение, сякаш бе правил това многократно, Огдън Бейли последва шефа си, а след кратко колебание и по-младият Хол зае същата поза. О’Кийф хвърли поглед към Додо, която ядеше банана си.
— Мила моя — каза той тихо, — ние смятаме да се помолим за божията благословия на нашето начинание.
Додо остави банана.
— О’кей — отвърна тя съпричастно и се плъзна от стола си. — Влизам в тон с тебе.
Преди много месеци многобройните молитви на нейния благодетел, отправяни често и по най-необичаен повод, дразнеха Додо по непонятни за самата нея причини. Но накрая тя привикна с тях, както беше привикнала с много други неща, и това повече не я тревожеше.
В края на краищата — сподели тя със своя приятелка — Кърти е един сладур и си мисля, че след като лягам по гръб заради него, то тогава мога да застана и на колене.
— Всемогъщи боже — поде Къртис О’Кийф с притворени очи и с мъжествено, спокойно изражение на розовото си лице, — да бъде твоята воля, възнагради ни с успехи в нашето начинание. Благослови ни и ни помогни да се сдобием с този хотел, наречен в твоя чест „Сейнт Грегъри“6. Горещо те молим да го приобщиш към останалите в нашето сдружение, напътствано в полза и слава, тебе господи, от покорния ти слуга. — Дори когато си имаше работа с бога, Къртис О’Кийф смяташе, че трябва да пристъпи направо към целта. — Ако се сбъдне волята ти, господи, нека тя бъде изпълнена неотложно и без загуби, та да може благосъстоянието, което ние, твоите слуги, владеем, да не намалее, а да се съхрани и умножи в полза твоя. Дари с благословията си и тези, които ще ни прославят, за да постъпят угодно на волята ти и да бъдат благоразумни в своите деяния. И накрая, господи, бъди винаги с нас за успеха на делото ни, за напредъка на нашите начинания, за да ги предопредилим за чест и слава твоя. Амин! А, сега господа, колко трябва да платя за този хотел?
О’Кийф отново се беше възкачил на своя стол. Но трябваше да мине някоя друга секунда, докато останалите разберат, че последното изречение не е част от молитвата, а встъпление към деловите разговори. Бейли пръв се окопити и като се надигна ловко от пода, седна на канапето и извади съдържанието на куфарчето си. Хол, със сепнато изражение, побърза да го последва.