— Но аз вече ви дадох — каза Албърт Уелс, а погледът му издаваше веселото му настроение. — Тази сутрин, когато взехте костюма.
— Но не на мен, господине — поклати глава решително камериерът.
— На вас не, на вашия приятел дадох. Все едно е.
— Нищо такова не знам — отвърна стоически мъжът.
— Искате да кажете, че той крие от вас?
Протегнатата ръка се отпусна.
— Не разбирам за какво говорите.
— Хайде де! — ухили се Албърт Уелс. — Вие сте Бейли, а аз дадох бакшиша на Барнъм9.
Очите на камериера заиграха към Кристин. Той я позна и в погледа му пролича съмнение. После се ухили глуповато.
— Да, господине — каза той и излезе, като затвори вратата след себе си.
— Що за разговор беше това?
Дребният човек се изкикоти.
— Да работите в хотел и да не знаете номерата на Барнъм и Бейли!
Кристин поклати глава.
— Това е много прост номер, госпожице. Камериерите в хотелите работят по двойки, единият взима костюмите, а другия ги връща. Измислили са така, че винаги да получават по два пъти бакшиш. После събират печалбата и я делят на две.
— Сега разбирам — каза Кристин. — Но никога не съм се сетила.
— И другите не се сещат и затова бакшишът за всяка услуга им излиза двоен — Албърт Уелс потърка замислено клюнообразния си нос. — За мен това е една забавна игра да разбера в колко хотели правят така.
— И как открихте всичко? — засмя се Кристин.
— Веднъж един камериер го сподели с мен, след като му споменах, че всичко ми е ясно. Той ми каза и друго. Нали знаете, в някои хотели можете да избирате телефоните в останалите стаи, а не чрез централата. Та Барнъм или Бейли — в зависимост от това кой е на смяна, набира номерата на стаите, в които трябва да предаде готовите поръчки. Ако никой не отговаря на телефона, той изчаква, за да позвъни по-късно. Когато му отговорят, което означава, че в стаята има човек, той затваря телефона, без да се обажда. Подир няколко минути се появява обаче, за да предаде костюма и да си прибере втория бакшиш.
— Вие не обичате да давате бакшиш, нали, господин Уелс?
— Не е там работата, госпожице. Бакшишът е като смъртта — не можеш да го избегнеш и затова няма смисъл да се тревожиш. Между другото аз дадох на Барнъм достатъчно тази сутрин — един вид си платих предварително за малкото развлечение, което Бейли току-що ми достави. Само че не ми харесва да ме правят на глупак.
— Не мога да допусна, че това се случва често.
Кристин започна да се съмнява дали Албърт Уелс се нуждае чак толкова от закрила, колкото си бе помислила отначало. Въпреки това той й се струваше все така привлекателен.
— Може и да е така — съгласи се той. — Но ще ви кажа едно. Във вашия хотел лъжат много повече, отколкото в останалите.
— Защо мислите така?
— Защото си отварям очите, госпожице, и говоря с хората. И те ми казват неща, които навярно на вас не биха казали.
— Какви неща?
— Ами мнозина най-напред си мислят, че могат да се измъкнат винаги безнаказано. И това е така, струва ми се, защото имате лошо ръководство. Биха могли да се вземат мерки и тъй като нищо не е предприето досега, вашият господин Трент си има големи неприятности.
— Това е почти невероятно — каза Кристин. — Питър Макдермот ми каза същото, с почти същите думи. — Очите й се вторачиха в лицето на възрастния човек. При все че не беше словоохотлив, изглежда, той притежаваше природен инстинкт да се добере до истината.
Албърт Уелс кимна одобрително.
— Има един умен млад човек, с когото разговаряхме вчера.
Този факт я учуди.
— Тук ли е идвал Питър?
— Точно така.
— Не знаех.
Всъщност Питър би постъпил именно по този начин, съобрази Кристин — да преследва упорито всичко, което беше в кръга на неговите интереси. И преди бе забелязала неговата способност да разгърне мисълта си, без да пропуска подробностите.
— Ще се омъжите ли за него, госпожице?
Тя се сепна от неочаквания въпрос.
— Откъде ви хрумна това? — възпротиви се тя, но обезпокоена почувствува, че се изчервява.
Албърт Уелс се изкикоти. Понякога, помисли си Кристин, той й напомняше пакостлив горски дух.
— Досетих се от начина, по който споменахте името му преди малко. Освен това съобразих, че често се виждате, тъй като работите заедно, и ако този млад човек притежава необходимия усет, той ще разбере, че не е нужно да търси нещо друго.
— Господин Уелс, това е нечувано! Вие… вие отгатвате мислите на хората, а после ги принуждавате да се чувстват ужасно — но топлата й усмивка опроверга упрека й. — И моля да престанете да ме наричате „госпожице“. Казвам се Кристин.