— Това си имаше своя дял. Нито един по-специален, но все пак.
— Разбирам — каза Хоук. — Благодаря ви, сър Столкър. Това е всичко, засега. Ако отидете да почакате с останалите в салона, моят партньор и аз ще се присъединим към вас след малко. Между другото, наредих никой да не се доближава до тялото. Вероятно ще можете да напомните това и на другите и ще им обясните, че аз съм решил така.
— Разбира се — отвърна Столкър. — Радвам, че мога да ви помогна. — Той кимна отривисто на Фишър, стана и напусна библиотеката.
Хоук и Фишър останаха известно време да седят мълчаливо, взиращи се в нищото и мислещи трескаво.
— Знаеш ли, мисля, че нещата изглеждаха по-малко сложни, преди да започнем да задаваме въпроси — констатира Фишър.
Хоук се изсмя.
— Може би си права, любима — каза той. — Нека се опитаме да отделим зърното от плявата. Какви реални заподозрени получихме? Струва ми се, че Катрин Блекстоун е начело в списъка, следвана непосредствено от Боуман. По отделно или заедно, те са имали добра причина да искат смъртта на Блекстоун, допускайки че са имали любовна афера. За съжаление обаче, нямаме никакви реални доказателства за това. Клюката не е доказателство.
— Доримънт каза, че е видял Катрин да излиза от стаята на Боуман — напомни Фишър. — Но той би могъл да има свои собствени причини, за да лъже. Това ни връща точно на мястото, откъдето тръгнахме. И така, кой друг можем да посочим с пръст? Мисля, че Гонт трябва да бъде заподозрян, макар и само защото за момента той е единствения, който би могъл да извърши убийството.
— От друга страна — отбеляза Хоук, — той не би могъл да използва магия, за да влезе в стаята без Визидж да разбере.
— Тя каза, че е далеч по-слаба магьосница от Гонт.
— Вярно. И точно заради това може би са действали заедно.
— Не, Хоук. Аз все пак не мога да приема това. Ти наблюдава Визидж, докато тя говореше за Блекстоун. Почти боготвореше земята, по която стъпва той.
Хоук се намръщи.
— Този вид боготворене може да бъде опасен. Ако се случи нещо, което да развали илюзията й, това боготворене може да се окаже некачествено.
— Да — съгласи се неохотно Фишър. — Ти си прав, Хоук. Визидж трябва да бъде заподозряна.
— Ах, дявол да го вземе — каза уморено Хоук. — Докато не се сдобием с нещо определено, те всички са заподозрени.
— Включително Столкър?
— Не зная, любима. Адам Столкър е герой и легенда, но както каза Доримънт, ние всички сме способни на убийство, ако бъдем подтикнати достатъчно силно. А Столкър определено беше нащрек през цялото време, докато разговаряхме с него.
— Значи го смятаме също за заподозрян, така ли?
— Да — отвърна Хоук. — В миналото е убивал достатъчно често без добро основание. Може този път да е открил добра причина. — Той въздъхна уморено и протегна крака. — Мисля, че за момента направихме всичко, което можахме. Магията за изолация на Гонт няма да отслабне до пукването на зората, така че, бездруго, всички ние сме залостени тук за през нощта. Нека сметнем работата за свършена и поискаме някаква помощ на сутринта. Един юридически заклинател би могъл да ни даде няколко отговора, дори ако за това трябва направи заклинание за казване на истината.
— Гонт би могъл да направи такова заклинание — каза замислено Фишър.
— Да, предполагам, че би могъл, но ние нямаме властта да наредим на всеки един от гостите да се подложи на него, а някак си не предвиждам, че ще се съгласят доброволно. Тук има някои могъщи хора Изобел. Нуждаем се от някаква твърде солидна подкрепа, преди да започнем да упражняваме натиск върху тях.
— Правилно — съгласи се Фишър. — Хайде, нека излезем оттук. Колкото по-скоро се срещнем с нашата весела банда от заподозрени, толкова по-бързо ще можем да ги изпратим в леглата и после може би ще успеем да осигурим малко мир и спокойствие.
Хоук кимна уморени и двамата с Фишър се изправиха на крака. Фишър тръгна към вратата и после спря, когато установи, че Хоук не е до нея. Той стоеше неподвижно в средата на помещението и се вслушваше, наклонил глава настрана.
— Какво има? — попита Фишър.
— Не съм сигурен — отвърна Хоук с бавен глас. — Стори ми се, че чух нещо. Нещо… странно.
Той се огледа намръщено и погледът му попадна на затворената врата вляво от него.
— Забрави това, Хоук — бързо каза Фишър. — Там е лабораторията на Гонт. Тя е негова лична и е заключена.