Настъпи дълго мълчание, докато всички се споглеждаха, и после Столкър се размърда.
— Това може да не е важно — каза бавно той, — но горе, на площадката, бих могъл да се закълна, че усетих миризмата на нещо.
— Вие сте усетил някаква миризма? — попита Хоук. — На какво приличаше тя?
— Не зная. Това бе някаква мускусна животинска миризма.
— По-рано днес Визидж каза, че е усетила някаква миризма непосредствено след смъртта на Боуман, но не беше сигурна за произхода й. — Фишър кимна бавно.
— Аз също не съм сигурен — каза Столкър. — Но тя определено беше от някакъв вид животно…
— Подобно на вълк ли? — попита внезапно Хоук.
Столкър го погледна и кимна мрачно.
— Да, подобно на вълк.
— Това е смешно — намеси се Гонт. — В Хейвън няма никакви вълци. И, в края на краищата, как би могъл един вълк да влезе в къщата ми преминавайки през всички мои защити?
— Съвсем просто — отвърна Хоук. — Вие сте го поканил вътре.
— О, боже мой — прошепна лейди Елейн. — Някакъв върколак…
— Да — каза Хоук. — Такъв, който може да си променя формата. Сега, като помисли човек, всичко това придобива смисъл. Какъв вид убиец, убива понякога с нож, понякога като диво животно? Човек, който понякога е вълк. Върколак.
— А тази нощ имаме пълнолуние — допълни Фишър.
— Вие имате някакъв опит в проследяването на върколаци, нали? — уточни Доримънт.
— Опит — рече Хайтауър с горчивина. — О, да, Хоук знае всичко за върколаците, нали капитане? Още колцина от нас ще трябва да умрат, поради вашата некомпетентност?
Съпругата му го докосна нежно по ръката и той неохотно млъкна, продължавайки да гледа гневно Хоук.
— Не разбирам — каза Гонт. — Сериозно ли предполагате, че някой от нас е върколак?
— Да — отвърна категорично Хоук. — Единствено този отговор пасва.
Всички се огледаха един друг, сякаш очакваха да видят като доказателство козина, дълги кучешки зъби и нокти.
— Може ли вашата магия да ни каже кой от нас е върколакът? — попита Доримънт, поглеждайки към Гонт.
Гонт се размърда неспокойно.
— На практика, не — отвърна той. — Има такива магии, но те са твърде далеч извън моята специалност.
— Съществуват и други средства за откриване на един върколак — напомни Хоук.
— О, разбира се — каза бързо Гонт. — Например отровното растение самакитка. Върколакът реагира много силно на него.
— Аз мислех по-скоро за сребро — каза Хоук. — Имате ли някакви сребърни оръжия в къщата сър Магьосник?
— Някъде из лабораторията ми има сребърна кама. Поне, би трябвало да има. Отдавна не съм я използвал.
— Добре — каза търпеливо Хоук. — Идете да я потърсите. Не, чакайте малко. Не искам никой да се движи сам. Фишър и аз ще дойдем с вас.
— Не — възпротиви се категорично лорд Хайтауър. — Аз ви нямам доверие Хоук. Вие сте бил замесен и преди с върколак. Откъде да знаем, че не сте бил ухапан и заразен от върколашкото проклятие?
— Това е лудост! — разгневи се Фишър. — Хоук не е върколак!
— Не се ядосвай — каза Хоук, бързайки да я успокои. — Лорд Хайтауър е прав. Докато не успеем да докажем друго, никой не е извън подозрение. Абсолютно никой.
— Да не намеквате… — Хайтауър леко настръхна.
— Защо не? — каза Хоук. — Всеки може да стане върколак.
— Как смеете — просъска възмутено Хайтауър. — Вие най-добре от всички би трябвало да знаете колко добра причина имам да мразя върколаците.
За момент никой не каза нищо.
— Защо ти не дойдеш с мен Род — предложи тихо Гонт. — Сигурен съм, че ще се чувствам в много по-голяма безопасност със стар воин, като вас, който да ме охранява отзад.
— Разбира се — каза Хайтауър с дрезгав глас. Ти също ще дойдеш Елейн. С нас ще си в по-голяма безопасност.
Лейди Елейн кимна и заедно със съпруга си последва Гонт навън от салона. Вратата се затвори тихо след тях.
— Върколак — каза бавно Доримънт. — Никога не съм вярвал истински в такива същества.
— Аз не бях сигурна, че вярвам във вампири докато не срещнах един — каза Фишър.
— Върколаците са същества с магически способности — каза Столкър. — А от нас остана само един с такива способности. Това е интересно, нали?
Хоук го погледна.