Фишър сбърчи нос от миризмата.
— Мръсен вонящ негодник. Няма никакво значение дали е легнал или е прав. Нека си свършим работата, Хоук.
Хоук кимна бавно и после скочи напред и, хванал брадвата с две ръце, замахна към шията на вампира. Съществото вдигна едната си тънка ръка, за да блокира удара и брадвата отскочи от нея, вибрирайки, сякаш бе ударила железен прът. Ръцете на Хоук изтръпнаха от сблъсъка и това бе всичко, което можеше да направи, държейки брадвата. Фишър се нахвърли върху вампира с кола, използвайки го като кама. Вампирът избегна с лекота удара и просна Фишър с един-единствен удар с опакото на ръката си. Тя остана да лежи там, където беше паднала, силно замаяна. Зад слабата конструкция на съществото се криеше нечовешка сила. Фишър се вкопчи отчаяно в дървения кол и слабо се опита да подпъхне краката си под себе си. Вампирът я погледна и внезапно тихо се засмя, издавайки нисък неприятен звук.
Хоук замахна отново с брадвата към него. Вампирът вдигна глава и улови тежкото острие по средата на замаха, изтръгвайки оръжието от ръката на Хоук. Съществото захвърли брадвата настрана и посегна към Хоук със своите кокалести ръце. Хоук се дръпна назад, извън обсега им и се огледа отчаяно около себе си за друго оръжие. Вампирът отново се изсмя и се наведе над Фишър. Той я сграбчи за рамото, а тя силно извика, когато закривените като нокти на хищна птица пръсти се впиха в плътта й. Непрекъснат поток от кръв започна да се стича надолу по ръката й. Тя се опита да се отскубне, но не можа. Вампирът я привличаше бавно, все по-близо към себе си, усмихвайки се широко, за да й покаже своите дълги заострени кучешки зъби. Фишър се опита отново да го прониже с кола. Той сграбчи китката й и силно я стисна. Осезанието изчезна от пръстите й и тя изпусна кола, който се търкулна и изчезна в сенките.
Хоук наблюдаваше безпомощно. Той намери отново брадвата си, но не смееше да атакува вампира. От хладната стомана нямаше полза срещу него. Нуждаеше се от дървен кол… Той неспокойно се огледа и погледът му падна върху ковчега. Един вампир трябва винаги да се връща в своя ковчег преди пукването на зората. Усмихна се свирепо, когато му дойде на ум отговора. Хоук пристъпи напред, вдигна брадвата и я стовари с всичка сила върху страната на ковчега. Масивното дърво се разцепи и разби под удара. После освободи острието и нанесе повторен удар. Страната хлътна навътре и във въздуха се разлетяха трески. Вампирът отхвърли Фишер настрана и се стрелна напред. Хоук пусна брадвата, грабна най-тежката треска от ковчега и я заби в гърдите на вампира, когато съществото посегна към него.
За момент те останаха един срещу друг, а жълтите очи и ухилената уста бяха само на няколко инча от лицето на Хоук. После вампирът внезапно се сгромоляса на пода като чувал с картофи, издавайки мяукащи звуци на изненада и вкопчил се в стърчащата от гърдите му дебела треска. Хоук се хвърли на пода до вампира, грабна брадвата и използва плоската част на острието, за да набие треската в сърцето на вампира. Съществото изпищя и посегна към него със своите костеливи пръсти, но той не му обърна внимание, набивайки треската все по-дълбоко в гърдите на вампира и с всеки удар през очите му изникваше лицето на мъртвото момиче, докато то висеше на касапската кука. След известно време Хоук установи, че вампирът е прекратил борбата и че Фишър е коленичила до него.
— Всичко е наред, Хоук. Той е свършен.
Хоук погледна вампира. Мръсножълтите очи се взираха безжизнено в тавана, а костеливите ръце лежаха неподвижни до страните му. Хоук замахна с брадвата за последен път и я стовари с всичка сила върху шията на съществото. Стоманеното острие отдели напълно главата от трупа и се заби в дървения под отдолу. Вампирът започна да се разпада и след няколко секунди не остана нищо, освен прах. Хоук въздъхна бавно, изтегли брадвата от пода и клекна. Част от напрежението започна да го напуска. Той погледна уморено Фишър, която все още бе коленичила до него.
— Добре ли си, любима?
— Ще живея!
— Е, справихме се с вампира. — Хоук се усмихна слабо. — Не точно съгласно наръчника, но какво от това. Не можеш да изпълниш всички предписания.
Той и Фишър се изправиха с мъка на крака и се облегнаха един на друг за кратко време, докато не се почувстваха достатъчно силни да продължат по пътя си надолу по стълбите. Оставиха Траск и дъщеря му там, където бяха. Изгарянето на телата можеше да почака. Нека веднъж и частта по поддръжката да си заслужи заплатите. Хоук и Фишър преминаха бавно по своя път през пустата къща и излязоха на Чандлър Лейн. Навън все още беше горещо и влажно, а въздухът вонеше на пушек и танин, но след къщата и онова, което бяха намерили в нея, уличката им се стори доста приятно място.