— Бих се обзаложил, че папирусите са унищожени. Кривакът и въжената стълба са били хвърлени в розовите храсти и по-късно прибрани. Съгласен съм с теб, Асурал, че убиецът е рискувал, но в крайна сметка е успял. Той е бил изложен на непосредствена опасност само когато се е изкачвал от килията на Прем към покрива на кулата, но тъй като е било тъмно и за съвсем кратко, рискът си е заслужавал. Всичко останало е можело да бъде предвидено и избегнато.
— А мотивът? — попита Асурал.
— Свързан е със срещата на жреците и възкачването на божествената Хатусу на престола — Амеротке рязко замълча и трескаво зашепна: — Какво всъщност се опитва да направи убиецът? Дали Нерия и Прем са били истински приятели на божествената Хатусу и двора й? — попита той по-високо и възкликна. — О, Маат, бъди ми свидетел!
— Какво става? — попита рязко Шуфой. — А вие ме обвинявате, че цитирам поговорки и говоря неразбрано!
— Не разбирате ли? — усмихна се върховният съдия. — И в двата случая престъпникът не губи нищо. Убити са двама верни служители на храма, когато жреците обсъждат възкачването на престола на божествената Хатусу. Някои ще си помислят, че са платили с живота си, защото са намерили доказателство, че жена не може да седне на трона на Египет. А цинизмът на пътуващия писар Пепи е добре известен…
— То така и трите убийства — продължи Асурал — могат да бъдат изкарани като опит на божествения фараон да притисне жреците…
— Именно — кимна Амеротке. — Но, от друга страна, когато божествената Хатусу разбере, че жертвите са намерили доказателства в нейна подкрепа и са били жестоко убити заради това, гневът й няма да знае граници. Какво е носел Нерия, когато е загинал? Какво е откраднал от библиотеката и продал Пепи? Какво е имало в тайнствения свитък папируси на Прем? Познавам царицата, тя ще избухне и така ще предизвика още по-силна враждебност в кастата на жреците. Нещо повече, убиецът вече е успял да създаде атмосфера на страх и несигурност. Значи трябва да гледаме на злодея като на опитен ловец, който се мъчи да притисне в ъгъла божествената Хатусу.
— И какво е заключението? — попита Шуфой.
— Ако трябваше да взема решение в Залата на двете истини — обяви Амеротке, — то би било, че срещата няма да доведе до нищо добро. Нито една от страните няма да убеди другата. Ще процъфтяват съмненията и несигурността и накрая за всичко ще се окажем виновни аз, Сененмут и божествената Хатусу…
— Тогава? — джуджето изглеждаше разтревожено в какво се е забъркал господарят му.
— Има два отговора, скъпи ми Шуфой. Първо, трябва да намерим доказателства, че жена може да бъде фараон. И, второ, да разобличим убиеца.
Девета глава
Големите двойни врати от ливански кедър бяха затворени. Светлината на факлите се отразяваше като в огледало от бронзовия обков на портата. Амеротке беше впил поглед в трепкащите пламъци. Приличаха му на слънчеви лъчи във вода. Настани се удобно на възглавничките и бутна настрани масичката, отрупана със златни чинии, чаши и сребърни купички. Залата за празненства в храма на Хор беше разкошно помещение с червени и жълти колони и стени, изписани със стихове и поучения. Амеротке прочете няколко и се усмихна.
Бирата и виното могат да развеселят душата, но и да я разкъсат на парчета.
Човек, който се отдава на пиенето, е камила без остен.
Къща без хляб е съборетина, която ще рухне.
Неколцина джуджета, едното от тях страшно приличаше на Шуфой, въведоха разкошни кучета със сребърни каишки: басети, хрътки, чакали, наметнати с червени палта, избродирани с жълти и тюркоазнозелени нишки.
Хани и съпругата му седяха на най-високата маса. Слуги в бели полички поднасяха блюда от червено зеле, сусамово семе, анасон и кимион. Това беше предястието, което трябваше да пресуши гърлото и да накара стомаха да зажадува за леденостудената бира. Амеротке благоразумно беше решил да се въздържи от изкушенията.
Върховният жрец на Хор се изправи със златен бокал в ръка и в залата настана тишина. Вдигна бокала и всички се извърнаха към отсрещния ъгъл, където стоеше голямата статуя на бога Хор. Соколовата глава на статуята беше покрита с чисто злато. Хани произнесе кратка молитва и след това прикани гостите да се насладят на отбраните блюда. От дъното на залата се разнесе музика на флейта и арфа и танцьорките на храма подеха старинен провлачен танц.
Точно зад Амеротке Шуфой разпалено убеждаваше Пренхое, че е способен да предвиди дали една бременна жена ще роди момче или момиче. Писарят изглеждаше силно заинтересуван и джуджето се съгласи да издаде метода си: