— Значи истинският идол все още е някъде в храма, така ли?
— Така казва Сантяго в ръкописа.
— Но?…
— Но аз не му вярвам.
— Не му вярвате ли? Защо?
— Скенерът ви работи ли? — обърна се Рейс към Лорън.
— Да.
— Включи го и ще ви покажа какво имам пред вид.
Всички се качиха на покрива на цитаделата, където Лорън започна да настройва скенера за ядрен резонанс.
В това време Уилям погледна към селото. Цареше мрак и все още продължаваше да ръми. Зад една от по-малките сгради се очертаваше силуетът на огромна котка.
Скоро скенерът беше готов. Лорън го включи и сребърната пръчка върху пулта започна бавно да се върти.
След половин минута се разнесе остро пиукане и пръчката спря. Тя обаче не сочеше към идола в ръцете на Наш, а нагоре към планината.
— Сигналът е силен — каза Лорън. — Много високочестотен резонанс.
Какви са координатите? — попита Рейс.
— Посока двеста и седемдесет градуса. Вертикален ъгъл двайсет и девет градуса петдесет и осем минути. Разстояние седемстотин деветдесет и три метра. Точно като миналия път, ако си спомням вярно.
— Вярно си спомняш. Тогава решихме, че източникът е в храма, нали?
— Да…
Уилям втренчено я погледна. Чудеше се дали Лорън участва в измамата на Наш. Сигурно.
А спомняш ли си защо решихме, че е в храма?
Тя се намръщи.
— Ами, качихме се в кратера и видяхме храма. После решихме, че местоположението му съответства на траекторията, която ни даваше скенерът. Следователно идолът беше там.
— Точно така — потвърди Рейс. — И това ни беше грешката.
Всички се върнаха в цитаделата.
Уилям донесе химикалка и лист хартия от БТР-а, който все още бе на входа на крепостта.
— Коупланд — обърна се към високия мрачен учен той. — Смяташ ли, че сред цялата тая техника, дето я имате тук, можеш да ми намериш обикновен калкулатор?
Коупланд потършува в един от контейнерите, извади калкулатор и му го подаде.
— Добре — рече Рейс и позволи на другите да се съберат около него.
После начерта нещо на листа.
— Това е страничен изглед на Вилкафор и платото каза той. — Нали така?
— Да — отвърна Лорън.
Уилям прокара още няколко линии:
— Данните от скенера: разстояние седемстотин деветдесет и три метра до идола. Наклон двайсет и девет градуса петдесет и осем минути — но за по-просто ще го закръгля на тридесет. Въпросът е, че когато се качихме на кратера и видяхме храма, ние веднага решихме, че радиоактивният източник трябва да е вътре. Нали така?
— Да… — потвърди Наш.
— Е, сбъркали сме — каза Рейс. — Спомняте ли си, когато се изкачвахме по спиралната пътека около скалната кула и Лорън ни водеше с дигиталния си компас?
— Смътно — отвърна полковникът.
— Е, аз пък не съм забравил. Щом стигнахме на равнището на кулата и застанахме в края на въжения мост, Лорън каза, че сме изминали точно шестстотин тридесет и два метра по права линия от селото.
Той прибави нова линия към скицата и промени надписа над хипотенузата — най-дългата линия в триъгълника — на „х м“.
— Някой помни ли часовете по тригонометрия в училище? — попита Уилям. Всички физици-теоретици около него стеснително свиха рамене. — Естествено, това не е ядрена физика — рече Рейс, — но въпреки това служи за нещо.
— А, разбирам… — внезапно се обади застаналият най-отзад Дъги. Очевидно другите не схващаха.
— Като използваме обикновена тригонометрия — продължи Рейс, — ако знаем един от ъглите на правоъгълен триъгълник и дължината на една от страните му, можем да определим дължината на другите две страни с помощта на синуси, косинуси и тангенси.
Какво беше правилото? Синусът на един ъгъл е равен на дължината на страната, противоположна на ъгъла, разделена на хипотенузата. Косинусът е равен на дължината на страната, съседна на ъгъла, разделена на хипотенузата.
В нашия пример тук, за да намерим „х“ — разстоянието от нас до храма — ще използваме косинус от трийсет градуса.
Рейс написа:
cos30°=632/x
— Следователно — каза той:
x=632/cos30°
Уилям натисна няколко клавиша на калкулатора.
— Според този калкулатор, косинус от тридесет градуса е нула цяло осемстотин шейсет и шест. Следователно „X“ е равно на шестстотин трийсет и две делено на нула цяло осемстотин шейсет и шест. И това прави… седемстотин двайсет и девет.
Той поправи скицата. Лорън удивено го наблюдаваше. Рене просто го гледаше със сияещо лице.