— Мисля, че току-що намерихте Суперновата, капитан-лейтенант. — После каза на Обира: — Да смятам ли, че още не ти се е обадил?
— Ти как мислиш, тъпако?
— Какво знаеш за всичко това, Обир? — вече с друг тон попита Демонако.
— Каквото винаги съм знаел, бе пич. Нищо.
— Ако веднага не ми кажеш, ще наредя да повдигнат обвинения за съучастничество в убийството на седемнайсет души от охраната на федерална…
— Хей, пич, не ме ли слушаш, бе? Дошъл е краят на света. Какво значение има вече съучастничеството?
— Предполагам, че всичко зависи от това кой според теб ще спечели състезанието, ние или Битикър.
— Битикър — спокойно отвърна Обира.
— Тогава изглежда, че ще прекараш последните няколко часа на тази земя в затвора. — Демонако кимна на двамата полицаи на вратата. — Отведете тоя пор.
Ченгетата го хванаха за ръцете.
— А, чакай малко… — спря ги Джеймс.
— Съжалявам, Обир.
— Добре де, слушай, пич, слушай! Нямам нищо общо с никакви убийства. Аз съм обикновен посредник. Само представлявам Битикър. Като адвокат. Което напоследък хич не беше лесно, щото съвсем се чална.
— Как се е чалнал? — Демонако даде знак на полицаите да го пуснат.
— Ами така. Ти от луната ли падаш? Първо прие цял куп жълти при тексасците. Японци, бе пич. Скапани японци. Трябва да ги скиваш тия копеленца. Шибани камикадзета, пич. От някаква смотана секта в Япония. Искат да унищожат света и всякакви такива глупости. Обаче Ърл реши, че му харесват и ги прие в движението. Ама после — мамка му — после направи най-странното. Обедини се със скапаните Борци за свобода.
— Какво?
— За да използва техническите им познания. Ако питаш мен, пич, тия Борци за свобода са шайка педерасти, ама си разбират от техниката. Искам да кажа, мама му стара, обръщения към света на видеокомпакт дискове. Да не мислиш, че сам съм си купил това видео?
— Тексасците са се обединили с Борците за свобода… — повтори Демонако. — Мамка му.
Обира продължи да се пени.
— Всичко е заради японците, казвам ти. Откакто се появиха тук, тия кретени все повтарят на Ърл, че ако иска да прецака света, ще му трябва някаква сериозна техника. Не автомати и такива неща, ами бомби. Ядрени бомби. И после, когато научиха за оная Супернова, ами…
Но Демонако вече не го слушаше.
— Той се обърна към Мичъл.
— Тексасците са се слели с Борците за свобода. Ето защо шефът ви Еърънсън не е намерил никого в свърталищата им. Господи, нищо чудно, че са използвали волфрамови куршуми. Спечелили са време, като са ви насочили към терористична група, която вече не съществува. Тексасците и Борците за свобода не са водили война за територия. А са се сливали…
— Какво искате да кажете? — попита Мичъл.
— Че са се обединили три от най-опасните терористични групи на света. Едната е блестящо организирана бойна част, втората е може би най-добре развитата в техническо отношение парамилитаристична група в Америка, а третата е апокалиптична секта от Япония.
И като ги съберем заедно — завърши Демонако, — се изправяме пред адски сериозен проблем. Защото това са хората, които са откраднали вашата Супернова и ако се съди по записа, който току-що видяхме, в момента се опитват да намерят тирий.
В сумрака преди разсъмване в подножието на планината се готвеше пир.
След като победи каймана, Рейс любезно отклони проявите на възхищение на индианците и помоли да го оставят да си почине. Спа дълбоко — Господи, имаше нужда от това, не беше мигвал от близо тридесет и шест часа — и се събуди точно преди зазоряване.
Подносът, който поставиха пред него, бе достоен за цар. Върху големи зелени листа туземците бяха наредили храни от джунглата. Личинки, плодове, царевица. Дори парчета сурово месо от кайман. Ръмеше, ала като че ли никой не обръщаше внимание.
Рейс и спътниците му седяха в широк кръг пред селското светилище и се хранеха под зоркия поглед на истинския идол.
Макар че им бяха върнали оръжието, туземците все още се отнасяха към тях с известна подозрителност. Въоръжени с лъкове и стрели, десетина индиански воини зловещо стояха наоколо и бдително наблюдаваха Наш и хората му — както бяха правили през цялата нощ.
Рейс седеше до вожда на племето и антрополога Мигел Морос Маркес.
— Вождът Роа иска да изрази огромната си благодарност за това, че идвате при нас — преведе думите на стария индианец Маркес.
Уилям се усмихна.
— За една нощ се превърнахме от крадци в почетни гости.
— Ако кайманът ви беше изял — отвърна Маркес, — вашите приятели щяха да бъдат хвърлени на рапите. Сега те се греят на вашата слава.
— Те не са ми приятели — възрази Рейс.