Габи Лопес седеше от другата страна на дребния антрополог, развълнувана от присъствието на една жива легенда. В края на краищата, както беше казала на Рейс още през първия им ден в Перу, преди девет години Маркес отишъл в джунглата да проучва примитивните амазонски племена и не се завърнал.
— Доктор Маркес — рече Габи, — моля ви, разкажете ни за това племе. Трябва да сте имали тук невероятни преживявания.
Той се усмихна.
— Така е. Тези индианци наистина са забележителни хора, едно от последните изолирани племена в цяла Южна Америка. Макар да твърдят, че от векове живеят в това село, подобно на повечето други местни обитатели, те са помади. Често цялото село просто се вдига и се премества другаде — в търсене на храна или по-топъл климат — за шест месеца или дори година. Казват, че имали връзка с този район, връзка с храма в кратера и котешките божества, които живеят в него.
— Как така Духът на народа се е озовал при тях? — прекъсна го Рейс.
— Моля, не ви разбрах?
— Според Ръкописа на Сантяго, Ренко Капак примамил рапите в храма с помощта на идола. После се затворил вътре с тях. Дали по някое време тези индианци не са влезли в храма, за да вземат идола?
Маркес преведе думите му на вожда Роа. Старецът поклати глава и бързо отвърна нещо на кечуа.
— Вождът Роа казва, че княз Ренко бил много умен и храбър мъж, както може да се очаква от Избраника. Вождът също казва, че хората от неговото племе с гордост се смятат за негови преки потомци.
— Негови преки потомци — повтори Рейс. — Но това значи, че Ренко е излязъл от храма…
— Ами, да — загадъчно потвърди Маркес, превеждайки думите на вожда.
— Но как? Как е успял да избяга?
В този момент Роа заповяда нещо на един от своите воини и той тичешком изчезна в най-близката колиба. Скоро се върна с малък предмет в ръце.
Когато индианецът се приближи, Рейс видя, че носи тънък бележник. Кожената му подвързия изглеждаше много стара, ала страниците бяха добре запазени.
Вождът отново заговори и Маркес преведе:
— Господин Рейс, Роа казва, че отговорът на вашия въпрос се крие в начина, по който е построен самият храм. След прочутата битка на Ренко и Алберто с Ернандо Писаро, да, князът наистина отишъл в храма — с идола. Но успял да излезе от него — пак с идола. Цялата история за случилото се се съдържа в този бележник.
Рейс погледна книжлето в ръцете на вожда. Копнееше да разбере какво пише вътре.
Роа му подаде бележника.
— Вождът ви го поднася като подарък — каза Маркес. — В края на краищата вие сте първият човек от четиристотин години, който идва в селото и може да го прочете.
Уилям веднага го разтвори и видя пет-шест кремави страници, покрити с почерка на Алберто Сантяго.
Той благоговейно го прелисти.
Това беше истинският край на историята на Сантяго.
— Имам един въпрос — неочаквано се обади Йохан Краус. Той се наведе напред от мястото си в кръга. — Как рапите са успели да оцелеят толкова време в храма?
След като поговори с вожда, Маркес отвърна:
— Роа казва, че ще намерите отговора на този въпрос в бележника.
— Но… — започна Краус.
Индианецът рязко го прекъсна.
— Роа казва, че ще намерите отговора на въпроса си в бележника — твърдо повтори Маркес. Въпреки гостоприемството си към Рейс, вождът очевидно не изпитваше особено топли чувства към спътниците му.
Дъждът започна да се усилва. След няколко минути Уилям чу тътена на далечна гръмотевица. Дъги и Ван Люън също се обърнаха.
— Наближава буря — каза Рейс.
Кенеди поклати глава и погледна към небето. Тътенът се усилваше.
— Не — отвърна той и вдигна автомата си от земята.
— Какво искаш да кажеш?
— Това не е буря, професор Рейс.
— Тогава какво е?
В този момент, още преди Дъги да успее да му отговори, в небето се появи огромен хеликоптер „Сюпър Сталиън“.
Следваше го втори, който се спусна ниско над селото и вятърът от перките му разтърси околните дървета.
Рейс, Дъги и Ван Люън скочиха, а всички индианци посегнаха към лъковете си.
Ревът на двата хеликоптера над селцето бе оглушителен. Внезапно от вертолетите бяха хвърлени по осем въжета и след миг по тях започнаха да се спускат шестнадесет мъже в пълна бойна униформа, стиснали оръжия в ръце — шестнадесет зловещи сенки на фона на утринното небе.
Те обсипаха селото с град от куршуми.
Хората се втурнаха във всички посоки. Индианците се скриха в гъсталаците около колибите. Ван Люън и Дъги откриха огън с автоматите си.
Кенеди бе улучен на две места в левия крак, а немският зоолог Краус се гърчеше от болки, докато цялото му тяло — лицето, ръцете, гърдите — се превръщаше в еднообразна маса от разкъсана кървава плът, надупчена с безброй куршуми.