Двамата оцелели тюлени бяха някъде зад нея и я преследваха.
Докато тичаше, Габи се озърна назад и точно в този момент земята под краката й внезапно изчезна.
След секунда падна във вода.
Във въздуха полетяха кални пръски. Видя, че е в рова, който заобикаляше селото! Габи бързо скочи и установи, че тук водата е едва до глезените й.
И тогава си спомни: кайманите.
Лопес безпомощно се огледа. Ровът имаше приблизително кръгла форма. Отвесните му стени се издигаха на цели три метра над нея.
Наоколо заплющяха куршуми и Габи инстинктивно се хвърли напред.
После чу други изстрели, този път различни, от G–11, и след миг настъпи тишина. Тя все още лежеше по корем в плитката вода. След няколко секунди предпазливо повдигна глава.
И се озова пред усмихнатата муцуна на кайман.
Габи се вцепени.
Той просто стоеше в тинята пред нея, гледаше я и бавно размахваше опашка.
Гигантското влечуго нададе рев и свирепо раззина челюсти…
Нещо се стовари отгоре му. Тя не знаеше какво е. Приличаше на някакво животно и заедно с огромното влечуго се търкаляше в мътната вода пред нея.
Когато разбра, Габи зяпна.
Това беше човек. Човек в бойна униформа. Бе скочил от ръба на рова точно в момента, в който кайманът се готвеше да я изяде.
И тогава видя кой е човекът.
Дъги.
Дъги и кайманът се бореха, търкаляха се в тинята, сумтяха и пъшкаха. Влечугото бясно се гърчеше, докато раненият командос отчаяно стискаше челюстите му и се опитваше да ги задържи затворени — както бе виждал да правят борците с алигатори.
Автоматът все още беше у него, ала пълнителят му бе празен. Колкото и да не му се беше искало, с последните няколко куршума трябваше да убие двамата тюлени, които стреляха по Габи. После видя как кайманът се появява пред нея и направи единственото, което му хрумна — хвърли се отгоре му.
В този момент влечугото най-после успя да освободи челюстите си, разтвори ги и понечи да захапе главата му. Дъги завъртя автомата си и без изобщо да се замисля, го вклини в зейналата паст!
Кайманът изненадано изсумтя.
Челюстите му бяха широко разтворени като преден капак на автомобил. И чудовището не можеше да ги затвори!
Дъги бързо извади войнишкия си нож.
Кайманът глупаво стоеше пред него.
Кенеди се опита да го заобиколи, за да може да забие ножа си в черепа му, ала влечугото светкавично се завъртя, блъсна го и го събори в калната вода.
После стъпи върху краката му с късите си предни крайници и долната част на тялото на Дъги потъна в тинята.
Когато усети тежестта му отгоре си, младият командос нададе вик. Кайманът бавно пристъпи още върху раненото му ляво бедро. Кенеди изрева от болка.
Разтворената паст на чудовището зееше на по-малко от метър пред лицето му.
Мамка му, помисли си Дъги. Той бръкна дълбоко в устата на влечугото и пъхна ножа си вертикално зад автомата. Дръжката му лежеше върху езика на каймана, а острието опираше в небцето му.
— Изяж това — каза Кенеди, замахна настрани и изби немското оръжие навън.
Реакцията бе мигновена.
Могъщите челюсти на животното се затвориха и ножът на Дъги се заби в мозъка му.
Окървавеното острие изскочи от главата му и тялото на каймана безжизнено се отпусна.
Младият командос го погледна за миг, зашеметен от онова, което току-що беше направил. Грамадното влечуго продължаваше да лежи върху долната половина на тялото му, от време на време сумтеше и изпускаше от дробовете си големи количества въздух, от който вече не се нуждаеше.
— Леле… — ахна Дъги.
После поклати глава, измъкна се изпод туловището и изпълзя при Габи, която все още лежеше в тинята и смаяно го наблюдаваше.
— Хайде — протегна й ръка той. — Да се махаме оттук.
Пъхнал идола под мишница, Франк Наш тичаше.
Лорън и Коупланд го следваха с пистолети в ръце.
Сред хаоса по време на въздушната атака тримата бързо бяха минали на отсрещния бряг.
— Тук Наш! Тук Наш! — в движение извика по ларингофона си полковникът. — Хеликоптер, отговори!
Той видя оцелелия „Команчи“ над димящите останки от селото. Зад него имаше още един вертолет, по-голям от другия. „Влак Хоук“ II, третият хеликоптер на сухопътните сили.
— Полковник Наш… капитан Ханк Томпсън… чувам ви — разнесе се в слушалката му глас, придружен от пращене. — Съжалявам… ни отне толкова време… изгубихме сигнала ви… нощна електрическа буря…
— Томпсън, обектът е у нас. Повтарям, обектът е у нас. В момента съм на петдесетина метра източно от селото и се движа на изток към кратера. Веднага елате да ни приберете.