Рейс мълчеше.
— И изглежда, че сега това момиче е мое — каза брат му.
Уилям беше смаян. Нима Марти можеше да е толкова ожесточен, че да се ожени за Лорън, само за да му натрие носа?
Не. Невъзможно.
Това уравнение изключваше Лорън. Тя нямаше да се омъжи за човек, когото не харесва. С други думи, нямаше да се омъжи за човек, който не бе полезен за кариерата й.
Спомни си още нещо. Как Лорън и Трой Коупланд се целуваха като хлапета в хеликоптера.
Лорън имаше връзка Коупланд.
— Марти — бързо каза Рейс. — Виж, тя ще ти изневери…
— Млъквай, Уил.
— Но, Марти…
— Казах да млъкнеш!
Уилям замълча. След малко тихо попита:
— Колко ти плати армията, за да продадеш УСВП, Марти?
— Не ми дадоха много — отвърна брат му. — Жена ми просто ме помоли да й направя услуга. А нейният шеф, полковник Наш, ми предложи ръководен пост в проекта „Супернова“ на сухопътните сили. Уил, аз съм инженер-проектант. Разработвам компютърни системи, които контролират такива устройства. Но в УСВП това ме прави никой. През целия си живот, Уил, през целия си живот, съм искал малко признание. Вкъщи, в училище, на работа. Признание на способностите ми. Сега най-после ще го получа.
— Марти, моля те, изслушай ме. Преди два дни видях Лорън с…
— Остави, Уил. Представлението свърши. Наистина съжалявам, че трябваше да стане така, но нищо не мога да направя. Сбогом.
Франк Наш застана пред Рейс и насочи към главата му дулото на пистолета си.
— За мен беше удоволствие, професоре, наистина — каза той и понечи да натисне спусъка.
— Не — внезапно се обади Ван Люън и пристъпи напред — между Рейс и „Зиг-Зауъра“ на Наш. — Господин полковник, не мога да позволя да го направите.
— Разкарай се оттук, сержант.
— Не, господин полковник. Няма.
— Разкарай се, мамицата ти!
Ван Люън се изпъна пред дулото на пистолета.
— Имам ясна заповед, господин полковник. От вас самия. На всяка цена да защитавам професор Рейс.
— Отменям заповедта, сержант.
— Не. Ако искате да убиете професор Рейс, първо трябва да убиете мен.
Наш прехапа устни за миг.
После с шокираща ненадейност „Зиг-Зауър“-ът в ръката му изгърмя и главата на Ван Люън се пръсна, опръсквайки Рейс с кръв.
Тялото на командоса се строполи на земята като кукла с отрязани конци. Уилям погледна надолу.
Високият любезен сержант беше пожертвал живота си за него. И сега, сега бе мъртъв. На Рейс му призля.
— Копеле — каза на Наш той.
Полковникът отново се прицели в лицето му.
— Тази операция е по-важна от живота на един човек, професор Рейс. По-важна от неговия живот, от моя и определено по-важна от вашия.
С тези думи Наш натисна спусъка.
Рейс видя нещо кафяво да прелита пред лицето му, още преди да чуе изсвистяването.
После, точно когато Наш натискаше спусъка, в предмишницата му се заби примитивна дървена стрела.
Дясната му ръка отскочи настрани и куршумът улучи земята наляво от Уилям. Полковникът изрева от болка и изпусна оръжието си. В този момент изсвистяха още двадесетина стрели и убиха двама от войниците.
Разнесе се вледеняващ боен вик, който разцепи утринния въздух като нож.
Рейс се обърна и зяпна.
Видя как всички индианци от другото село — всички възрастни, поне петдесет — изскачат от дърветата на запад от Вилкафор. Те тичаха, надавайки диви крясъци, и с яростни изражения размахваха всевъзможни оръжия — лъкове, стрели, брадви, тояги.
Атаката на туземците беше ужасяваща. Гневът им почти се усещаше във въздуха. Франк Наш бе откраднал техния идол и те си го искаха.
Изведнъж някъде близо до Рейс отекнаха изстрели на М–16.
Двама души от екипажите на хеликоптерите бяха открили огън по индианците. Първите четирима от тях почти незабавно бяха улучени и се строполиха по очи в калта.
Ала другите продължаваха да се приближават.
Наш — с пронизалата дясната му предмишница стрела, от върха на която висеше парче кървава плът — светкавично се обърна и следван от хората си, се затича към двата хеликоптера.
Рейс изобщо не бе помръднал. Просто стоеше в средата на улицата, прикован на място, хипнотизиран от гледката на нападащите туземци.
После внезапно някой силно го разтърси за рамото.
Рене.
— Хайде, професоре! — извика тя и го задърпа към празния „Сюпър Сталиън“ в отсрещния край на селото.
Военните стигнаха до вертолетите.