Водени от немския сержант на име Дитрих и придружавани от шестима маскирани командоси, десетимата американци пресякоха въжения мост и заслизаха по пътеката.
Когато стигнаха долу, минаха през тясната цепнатина в платото. След двадесетина минути отново бяха в селото.
Ала тук всичко се бе променило.
Два големи халогенни прожектора силно осветяваха главната улица. Двата хеликоптера „Апачи“, които бяха видели на върха на кулата, сега бяха кацнали в средата на улицата. Край реката стояха десетина немски войници.
Рейс проследи погледите им и видя очуканите хюита до брега. В сравнение с лъскавите „Апачи“, те изглеждаха стари и тромави.
Очите на немците обаче бяха насочени към нещо друго.
Нещо, което се поклащаше върху водната повърхност, полузабулено от безспирно леещия се дъжд.
Хидроплан.
Само че не бе обикновен хидроплан. Крилете му трябва да бяха широки поне шестдесет метра. А корпусът му беше невероятно огромен, много по-голям от транспортния самолет, докарал американската група в Перу. Под гигантските му криле имаше четири турбореактивни двигатели.
Това бе Ан–111 „Албатрос“, най-големият хидроплан на света.
Самолетът бавно се въртеше върху речната повърхност и се насочваше към брега.
Когато се приближи до калната почва, от задната му страна се спусна товарна рампа.
От вътрешността му се появиха две машини — осемколесен бронетранспортьор, който приличаше на танк с гуми, и брониран джип.
Колите спряха по средата на главната улица. Американците бяха отведени при тях. Рейс видя други двама немски командоси, които бутаха пред себе си Текс Райкарт и Дъги Кенеди.
— Господа — обърна се на немски към войниците Дитрих, — вкарайте войниците и военните служители в БТР-а, а цивилните — в джипа и ги заключете ги вътре.
Наш, Коупланд и зелените барети бяха натикани в големия БТР, а Рейс, Лорън, Лопес и Чеймбърс — затворени в джипа.
Един от немските командоси вдигна предния капак и се надвеси над двигателя. Той натисна някакъв ключ под радиатора и вратите и прозорците с изщракване се заключиха.
Подвижен затвор, помисли си Рейс.
Страхотно.
Междувременно на върха на скалната кула кипеше оживена дейност.
Всички немските войници бяха от Fallschirmjager, парашутисти от групата за бързо действие на германската армия, и действаха бързо и ефикасно.
Техният командир, генерал Гюнтер С. Колб, мъжът със сивите мустаци, който студено беше изгледал Франк Наш, им лаеше заповеди на немски:
— Бързо! Бързо! Бързо! Хайде! Нямаме много време!
Докато хората му тичаха във всички посоки, Колб проучваше района наоколо.
Експлозивите С–2 на входа бяха извадени и заменени с въжета, групата за влизане бе готова и пред портала беше монтирана дигитална камера, която щеше да документира отварянето на храма.
Колб доволно кимна.
Бяха готови.
Дъждът глухо трополеше по покрива на джипа.
Рейс унило седеше зад волана. До него бе Уолтър Чеймбърс. Лорън и Габи Лопес стояха отзад.
Уилям виждаше през предното стъкло, че немците в селото са се събрали около телевизионен монитор и напрегнато гледат нещо.
Той се намръщи.
После забеляза, че на таблото на джипа също има малък екран — на мястото на радиото в обикновените коли. Рейс се зачуди дали двигателят, който войникът беше изключил, е свързан с електрическата система. И натисна бутона на миниатюрния телевизор, за да провери.
На екрана бавно се появи образ.
Немците в храма, които се бяха струпали около портала. По тонколоните се чуваха гласовете им:
— Ich kann nicht glauben, dass sie Sprengstoff verwenden wollten. Es konnte das gesammte Gebaude zum Einsturz gebracht haben. Machen Sie die Seile fest…
— Какво казват? — попита Лорън.
— Махат експлозивите, които поставихте около камъка — отвърна Рейс. — Смятат, че взривът ще разруши цялата сграда. Вместо това ще използват въжета.
Разнесе се женски глас, който бързо говореше на немски.
Рейс им преведе думите:
— Опитайте се да се свържете с щаба. Кажете им, че сме пристигнали в храма и че сме се пленили американски войници. Очакваме заповеди…
После жената каза още нещо.
— … Was ist mit dem anderen amerikanischen Team? Wo sind die jetzt?6
Какво ставаше, по дяволите, помисли си Рейс.
„Das andere amerikanische Team?“7 Отначало реши, че не я е чул правилно.
Но беше сигурен, че не е така.
Само че това просто нямаше…
Рейс не преведе изречението на другите.
Немците на екрана опасваха с въжета камъка на портала.
— Alles klar, macht Euch fertig…
— Добре, пригответе се.
Войниците опънаха въжетата.
— Zieht an!