— Дърпайте!
Въжетата се опънаха и камъкът бавно се задвижи, издавайки силен стържещ звук.
Осем командоси теглеха въжетата и повдигаха плочата от мястото, на което бе лежала в продължение на четиристотин години.
Зад нея се разкри мрачен тунел.
Гюнтер Колб пристъпи напред и се втренчи в тъмната вътрешност на храма.
Видя широко каменно стълбище, което се спускаше надолу към огромната подземна сграда.
— Добре — каза на немски той. — Групата за влизане. Ваш ред е.
В джипа Рейс се обърна към Лорън.
— Влизат.
Петима командоси в пълно снаряжение се приближиха до входа.
Водени от жилест млад капитан на име Курт фон Дирксен, те спряха при Колб.
— Не усложнявайте нещата — каза на Дирксен генералът. — Намерете идола и веднага се връщайте…
В този момент във въздуха наоколо ненадейно се разнесе пронизително свистене.
Нещо дълго и остро се заби в мъха на стената точно до главата на Колб!
Той смаяно го погледна.
Беше стрела.
От тонколоните на миниатюрния телевизор заехтяха викове. Събралите се около храма немски войници бяха обсипани с дъжд от стрели.
— Was zum Teufel!8
— Duckt Euch! Duckt Euch!9
— Какво става? — Лорън се наведе напред.
Удивен, Рейс се обърна към нея.
— Изглежда, че ги нападат.
Оглушителен грохот на автоматичен огън отново обгърна върха на кулата.
Всички немски командоси стояха около отворения портал на храма с лице навън и се целеха в източника на смъртоносните стрели — ръба на огромния кратер.
Гюнтер Колб се взираше в мрака под прикритието на стените на входа и търсеше врага.
И го видя.
Видя тъмни фигури, скупчени в края на кратера.
Бяха петдесетина — слаби мъже, които изстрелваха примитивни дървени стрели срещу немските войници.
„Какво е това, по дяволите?“ — помисли си генералът.
Рейс смаяно слушаше гласовете, които се носеха от тонколоните на телевизора.
— Първа група! Какво става при вас?
— Атакуват ни! Повтарям, атакуват ни!
— Кой?
— Приличат на индианци! Повтарям. Индианци. Туземци. Обстрелват ни от горния край на кратера! Но като че ли вече ги отблъскваме… Чакайте. Не, чакайте малко. Те се връщат. Връщат се.
След миг тракането на автоматите утихна и настъпи тишина.
Нищо.
Пълно мълчание.
Немците на екрана предпазливо се озъртаха, оръжията им димяха.
Рейс и Чеймбърс се спогледаха.
— Местно племе в района — каза Уилям.
Гюнтер Колб издаваше заповеди.
— Хорген! Отведи хората горе и обкръжи ръба на кратера! — Той се обърна към фон Дирксен. — Добре, капитане. Можете да влезете в храма.
Петимата от групата на младия капитан се събраха пред отворения портал.
Той зееше пред тях, мрачен и заплашителен.
Капитан фон Дирксен предпазливо пристъпи с автомат в ръка и застана на прага пред широкото каменно стълбище, което водеше във вътрешността на храма.
— Виждам каменни стъпала — каза по ларингофона си той. — Слизам…
— … по стълбището — разнесе се по тонколоните в джипа гласът на фон Дирксен.
Рейс напрегнато се взираше в петимата командоси, които един по един изчезнаха под нивото на пода. После не се виждаше нищо друго, освен пустият каменен портал.
— Докладвайте, капитане — нареди по микрофона Колб, когато младият немски капитан стигна до края на стълбището.
Фон Дирксен стоеше в тесен каменен тунел, който завиваше надясно и стръмно се спускаше по спирала в мрака на храма. В стените имаше малки ниши.
— Стигнахме до края на стълбището — отвърна той. — Виждам заоблен тунел. Продължавам по него.
Групата предпазливо заслиза по прохода. Лъчите на фенерчетата им играеха по влажните стени. Някъде отдолу се чуваше звук от капеща вода.
Група, тук Първи — каза фон Дирксен. — Обадете се.
Останалите бързо отговориха:
— Тук Втори.
— Трети.
— Четвърти.
— Пети.
Немските войници продължиха навътре в тунела.
Рейс и другите мълчаливо се взираха в екрана и слушаха приглушените гласове на немците. Уилям превеждаше.
— … тук е адски влажно, навсякъде има вода…
— … бъдете нащрек. Внимавайте къде стъпвате… В този момент от тонколоните се разнесе силно пращене.
— Какво е това? — сепнато попита фон Дирксен — Група, обадете се.
— Тук Втори.
— Трети.
— Четвърти.
И после нищо.
Рейс чакаше да се обади последният войник. Ала тонколоните мълчаха.
Фон Дирксен се обърна.
— Фридрих — прошепна той и закрачи назад покрай другите.
Спускаха се по стръмния тунел и наоколо им цареше мрак, нарушаван само от светлината на фенерчетата.