— Помнете македонския строй! Дясното крило е чукът, централната фаланга е наковалнята, а левият фланг е огънят. Всеки трябва да си знае мястото, следете командирите си! Слушайте тръбите, запомнете сигналите!
Теламон и Аристандър придружаваха царя в тези учебни обходи. Александър беше в добра форма, разменяше си добродушни шеги и закачки с военачалниците и войниците. От време на време забавяше ход и привикваше някого от средата на строя, казваше му, че познава баща му или някой друг роднина, разменяше по няколко думи и продължаваше. Разпитваше всички къде според тях ще се укрепят персите. Парменион, който командваше левия фланг, настояваше за предпазливост. Александър му се изсмя.
— Ако беше персиец — извика Птолемей, — къде би се установил?
— Ако бях персиец — отвърна Александър сред бурния смях на приятелите си, — нямаше да го има Македонеца!
Горещината се засилваше. Разузнавачите се връщаха на тълпи. Носеха точни сведения — персите били от другата страна на Граник и заемали позиция. Александър нареди на армията си да спре. Обозът се придвижи напред и оръжията бяха раздадени. Фалангистите взеха сарисите и нахлупиха плоските си шапки. Щитоносците сложиха броните си, взеха щитовете, мечовете и копията си, нахлузиха фригийските си шлемове и се строиха. Александър сложи бойното си облекло — настояваше това да са великолепните шлем, ризница, фустанела, наколенници и щит, които беше взел от храма на Атина в Троя. Сега шлемът беше украсен с бяла конска грива. Огромният Клит възрази:
— Персите ще те видят и ще се устремят към теб. Господарю, трябва ли да се перчиш като паун?
През последните дни подозренията на Теламон относно заговора се задълбочаваха. Беше го обсъждал многократно с Касандра и вече имаше теория. Понякога улавяше Александър да го наблюдава с крайчеца на окото си. Теламон подозираше, че царят знае истината. Той беше буен, шумен и величествен както винаги — дори още повече. В своята сребърно-златна броня, пурпурна наметка и великолепен шлем Александър със сигурност щеше да привлече към себе си всички персийски атаки. Царят се приведе и хвана ръката на Теламон.
— Ще яздиш ли редом с мен? Както в Миеза?
— Затова ли ме повика тук?
— Липсваше ми, Теламоне, още откакто си отиде. Ти винаги беше искрен, не лукав като Селевк или злорад като Птолемей.
Царят не обръщаше внимание на суматохата и напрежението наоколо — мъже се въоръжаваха, шепнеха молитви, сбогуваха се с другарите си, казваха си един друг какво да предадат на близките си, ако не оцелеят.
— А баща ми? — попита Теламон. — Винаги съм искал да знам. Защо се промени той?
— И ме питаш точно сега? — пошегува се Александър. — Отговорът е — заради онова, което се случва в този момент. Баща ти се умори да пролива гореща кръв, от клане, от ужаса на битката.
— Но не и ти, господарю, нали?
Александър поклати глава, събра юздите в една ръка, а с другата приглади кожата на леопардовата покривка върху гърба на коня си. Лапите на кожата висяха надолу с оголени и нарочно лъснати нокти.
— Аз не, Теламоне — прошепна Александър. — Славата и пожарът са моята стихия!
Царят заби пети в хълбоците на коня си. Аристандър беше изчезнал. С Клит отдясно и Теламон малко зад него вляво, Александър препусна покрай колоната, давайки заповед за по-бързо придвижване. Армията вече се беше подредила. Ескадрон след ескадрон конници — хетайрите, тесалийците, траките, различните пехотни полкове и отряди. Критски стрелци с лък и прашка и агриански пехотинци. В сърцето на македонската армия щитоносците и фалангистите носеха вдигнати дългите сариси и маршируваха с ускорена стъпка. Свиреха тръби, бойната линия се разгръщаше от пътя към полята, които се спускаха към река Граник. Теламон погледна назад. Касандра беше с обоза. Беше й дал точни нареждания какво да прави, ако нещата се объркат. Жребият беше хвърлен — той беше с Александър и щеше да остане с него в живота или в смъртта.