— Между тях има и перси — предупреди Теламон. — Или по-точно персийски предатели. Други, по-опасни, служат и на двата лагера. Ако Александър победи, те ще го възхваляват до небесата. Ако изгуби, ще изчезнат яко дим. Или още по-бързо, ако парите свършат.
— Те вече свършиха! — отсече Пердикъл. — Да, имаме палатка и храна, но кога ще ни платят?
— Ако имаш персийски дарици — предупреди го Теламон, — на твое място бих се отървал от тях възможно най-бързо. Обзалагам се на един обол срещу една драхма, че Аристандър е прегледал вещите на всички ви.
— Горкият Леонт! — простена Клеон. Той се почеса по бузата и се загледа към горичката. — Трябваше да избягам от Коринт — добави скръбно. — Заради завистта на другите. Има две неща, които този свят мрази — лекар, който се проваля и лекар, който преуспява. — Той се изправи. — Ще принесе ли Александър отново жертва? В името на Хадес се надявам да го направи, за да се махнем от това мрачно място! Ако имах пари, щях да отида в Сестос, да се напия и да си хвана най-дебелата проститутка, която мога да открия! — Клеон се приближи до трупа. — Само боговете знаят кой е направил това! Хайде да вървим, още не съм закусил!
Теламон щеше да помоли Пердикъл да остане, но вниманието му беше привлечено от ярко петно в храстите на няколко метра отляво. Отначало го помисли за птица, но клонките отново се размърдаха и Теламон беше сигурен, че видя малка ръка, на която проблесна пръстен. Лекарите си тръгнаха. Теламон седеше с кръстосани крака и наблюдаваше как се отдалечават. Беше гладен и усещаше неприятен вкус в устата си, който го караше да съжалява за многото вино, изпито предната вечер. Осъзнаваше, че го наблюдават, но шпионинът можеше да си тръгне, само след като самият той се махне. Теламон се надяваше, че тайният наблюдател е също толкова гладен, колкото и той самият.
— Можеш да останеш там още малко — прошепна той и започна да изброява наум какво се беше случило, откакто беше пристигнал в македонския лагер. Измърмори първите пет букви от гръцката азбука — алфа, бета, гама, делта, епсилон. И така, какво имаме, размишляваше.
Алфа, палатката ми е била изгорена, преди дори да пристигна. Защо? В нея не е имало нищо. Злополука ли е било? Или имаше връзка с последвалите загадъчни събития?
Бета — младата жена, тесалийката, жертвоприношението за Атина. Какво толкова ужасно се беше случило, че беше изгубила ума си? Очевидно Антигона се беше погрижила добре за нея и я беше довела тук, за да може Александър да я разпита. Но защо? Теламон се люлееше напред-назад. Може би защото не е било безопасно да я остави в Троя — нападателите са щели да я потърсят и да я убият. В края на краищата тя пак беше убита. Но как? Теламон затвори очи. Помисли си за чашата с вино. Няколко души я бяха докоснали, но беше сигурен, че никой не беше сложил нито прах, нито отвара в нея. Въпреки това младата жена беше умряла. Теламон отвори очи и удари с юмрук по коляното си. Но как? Палатката беше затворена и охранявана. И защо е трябвало да убият? За да не проговори?
Гама — смъртта на двамата водачи. Теламон разбираше колко ценни са те за македонската армия. Който и да ги беше убил, искаше да „ослепи“ Александър, така че когато пресече Хелеспонт, да се лута или — още по-добре — да попадне на засада. Снощното убийство беше зловещо. Теламон можеше да си го представи. Пияният селянин, който се олюлява, нападнат внезапно и безмилостно в мрака. Ами предишното? Кой беше примамил водача на скалата, а после го беше промушил? Доколкото Теламон знаеше, онзи водач не е бил пиян. Млад и силен, той е можел да се защити, но беше умрял като агне на заколение.
Делта — който и да се криеше зад всичко това, познаваше мисленето на Александър. Думите на Делфийския оракул, крилатият келтски нож. И двете имаха за цел да пробудят спомени, да разбудят вината в душата на Александър, разчитайки на суеверието му. Ако всичко това станеше обществено достояние, щеше да снижи морала на армията му. Беше ли то работа на шпионина Наифат? Онзи, който изпращаше на Александър цитати от „Илиада“-та за предстоящата му смърт? Който и да беше Наифат, един човек или много, той или те се радваха на значителен успех. Александър беше изнервен, суеверен и уплашен. Беше изгубил прословутата си самоувереност.
И епсилон — жертвоприношенията. Теламон се усмихна. Имаше подозрения за тях, но кога трябваше да се изправи срещу човека, отговорен за случилото се? Погледна с ъгълчето на окото си към храстите, после се изправи и се приближи към тях.