— За какво говориш?
— Много добре знаеш, Пердикле. Ходил си при биковете, които се подбират за жертвоприношение. Нагазил си в калта и част от ечемичните люспи от храната на добитъка са полепнали по теб. Какво използва? Тисови листа, намачкани и смлени? Недостатъчно, за да убият животното, но колкото да оцветят вътрешностите му в определен цвят. Никой не би заподозрял нищо. Би могъл дори да кажеш, че се интересуваш от бикове и волове. Харесаха ли ти животните? Никой не би те заподозрял, защото не е видял нищо необичайно. Но аз видях снощи ечемичени люспи по наметката ти и захвърлен чифт сандали, изцапан с тор.
Надменността по лицето на Пердикъл се стопи. Очите му крадешком погледнаха към ъгъла на палатката, където лежаха сандалите и наметката му.
— Няма да успееш — каза Теламон. — Пердикле, откога се познаваме? От колко години? Пътищата ни непрестанно се пресичат. В какво си се забъркал? Не те интересува никой град, нито царство. Какво значение има за теб дали Македония или Персия ще победи? Защо се криеш тук, Пердикле? От някой ядосан съпруг, който може да изпрати хората си да те набият? — Теламон леко го докосна по носа. — Ти си много добър лекар, но имаш две слабости — хубавите чужди съпруги и златото.
Пердикъл преглътна мъчително и приклекна на пети.
— Ако Аристандър знаеше — продължи шепнешком Теламон. — Леонт нямаше да е единственият лекар, паднал от скалата. Може и да греша, но върху наметката ти все още има ечемични люспи. Аристандър ще иска да те поразпита. — Теламон разпери ръце.
— Какво искаш? — въздъхна Пердикъл.
— Отговори ми на два въпроса. Първо, защо? И второ, докога?
— Стой тук. — Пердикъл бавно се изправи. — Не, не се тревожи. Ще ти отговоря, но имам нужда от още някого.
Теламон седна на един стол. Чу Пердикъл да казва на Клеон да стои вън и да си гледа работата. За пръв път, откакто беше пристигнал в македонския лагер, лекарят изпита тайно задоволство.
— Не всичко е загадка — промърмори той.
Стоеше заслушан в звуците на лагера, когато Пердикъл се върна, следван от една забулена фигура. Тя отметна качулката и Птолемей с маймунското си лице и ленив поглед, се усмихна насреща му.
— Е, Теламон, нищо чудно, че Александър те е наел. Той ни предупреди, че имаш орлов поглед.
Птолемей имаше вид на човек, който още не се е оправил от последствията на пиянството предишната нощ. Той щракна с пръсти и Пердикъл бързо му поднесе стол. Птолемей седна и разтри очите си.
— Какво препоръчваш срещу махмурлук, Теламон?
— Първо, не пий. Второ, ако пиеш, храни се добре и цял ден пий много вода, като гледаш да е прясна.
Птолемей мрачно се усмихна.
— Не те бива много за войник, Теламон. Помниш ли онзи ден, когато те победих в гората на Миеза?
— Защо, искаш да продължим двубоя ли?
Лицето на Птолемей стана сурово.
— Жертвеният бик ли те интересува? Пердикъл обича златото.
— Значи е действал по твое нареждане?
— Обичам победите, Теламоне. — Птолемей си пое дълбоко дъх. — Видя армията на Александър — малка флота и тридесет-четиридесет хиляди души. Отвъд Хелеспонт Дарий може да събере стотици хиляди. Само Мемнон може да събере гръцки наемници колкото нашата армия.
— И мислиш, че Александър не бива да отплава?
— Още не. Трябват ни още кораби, още хора, още пари. Персийската флота е на делтата на Нил. Един ден ще се върне. — Птолемей се приведе по-близо, дъхът му миришеше на вино. — Помисли какво може да стане, Теламоне. Александър прекосява Хелеспонт и попада в засада. Отблъскват го до брега. Идват новини, че Гърция, начело с Атина, се бунтува. Персийската флота, подкрепяна от атинските триреми, кръстосва протоците. — Той сви ръка и тя заприлича на ноктеста лапа. — Трябва да разчистим персийската флота от морето. Да изчакаме до есента, може би дори до другата пролет.
— И така Александър ще направи онова, което иска Птолемей? — попита Теламон. — Всъщност това е основният проблем, нали? Птолемей вярва, че е син на Филип и е по-добър пълководец от Александър!
Птолемей сведе очи.
— Умори ли се да бъдеш втори, Птолемей? Ако Александър разбере за това, ще те върне в Пела окован във вериги.