— Мога да ви помогна — заяви лекарят, но още докато произнасяше думите, усети колко фалшиво прозвучаха и не предизвикаха реакция у групата.
— Ще ви намеря по-добра храна и вода. Тук е като кочина. — Гласът му пресекна. — Искате ли нещо друго?
— Хвърли се от скалите! — извика женски глас.
Теламон беше сигурен, че принадлежи на червенокосата. За пръв път, откакто беше влязъл, групата се раздвижи и той дочу тих смях.
— Хвърли се от скалите! — повтори гласът. — И вземи всички македонци със себе си.
Теламон овладя гнева си.
— Дойдох да ви помогна. Аз съм лекар.
— Тогава излекувай себе си! — отвърна гласът.
— Имам нужда от помощник. Има ли някой тук, който да разбира от медицина?
— Не, разбираме само, че тя липсва тук — отвърна гласът.
— Търся помощник — повтори Теламон. — Онзи, когото избера или предложи доброволно помощта си, ще бъде свободен.
Безизразни погледи посрещнаха думите му. Един старец с мъка се изправи на крака и проговори с дорийски акцент.
— Аз бях лекар.
Възрастна жена нежно го хвана за ръката и го дръпна обратно.
— Има ли някой друг? — извика Теламон.
Мълчание. Той въздъхна, обърна се и тръгна към вратата.
— Явно търсиш мен.
Теламон се обърна. Младата червенокоса жена сега стоеше пред групата. Той пристъпи назад. Беше средна на ръст, с яки крака и ръце и стройно тяло. Червената й коса стърчеше, очевидно я беше сресала с пръсти — единствената връзка с предишния й живот. Очите й бяха леко дръпнати, зелени и предизвикателни върху волевото, макар и некрасиво лице. Кожата й, загрубяла от слънцето и вятъра, имаше жълтеникав оттенък от месеците на недохранване; ръцете й бяха мръсни, по едната беше засъхнала кал. Тя проследи погледа му.
— Някои от войниците искаха да се позабавляват. — Вдигна волевата си брадичка, долната й устна се издаде напред и тя леко извърна глава. — Но не успяха да ме насилят. Никой не ме е насилвал. Казвам им, че съм обречена на богинята на войната Атина.
— А така ли е?
— Някога бях. — Погледът й не трепна. — Така оцелях. Бях помощник-жрица в храма на Атина в Тива, близо до Кадмея.
Теламон кимна. Сега разбираше. Когато беше разрушил Тива, Александър беше пощадил храмовете.
— И как те заловиха?
— Бях достатъчно глупава да потърся една приятелка. Казах на войниците коя съм, но те не ми повярваха.
— Къде се намират слюнните жлези? — рязко попита Теламон.
— В основата на езика.
— Какво движи кръвта?
— Сърцето.
— Как се измерва пулсът?
— Като притиснеш пръсти лекичко към шията или китката.
— Ако дам на пациент корени от копър и магданоз, накиснати в сладко бяло вино, от които трябва да пие по две чаши с вода всеки ден, от какво страда?
— Бих казала, че пациентът има проблеми с пикочния мехур.
— Много добре! — Теламон се усмихна. — А ако му се вие свят, челото му тежи, ушите му бучат, очите му сълзят, венците му са подути и не усеща миризми?
— Бих казала, че е настинал и носът му е запушен. Препоръчва се отвара от исоп на празен стомах. Да прави гаргара със синап и гореща вода с мед.
Теламон отново се съгласи.
— А ако една жена е бременна и почувства остро пробождане в гърдите или корема на седмия или осмия месец?
Жената премигна и отмести поглед.