— Тогава тя е много щастлива жена, лекарю — плодът е мъртъв и няма да се роди в този свят, изпълнен с жестокост.
— Чела си произведенията на Хипократ?
— Разбира се. Знам билковите му лекове, както и списъците му със симптоми и знаци.
Теламон кимна. По време на пътуванията си из Гърция и Египет беше срещал такива жени. Храмове като този на Атина в Тива бяха място за лечение и според обичая нямаха право да върнат нито един болен. Онези, които работеха в тях, често ставаха по-опитни и умели лечители от мнозина така наречени лекари, чиито познания за човешкото тяло бяха по-скоро теоретични, отколкото практически.
— Ако се съглася, ще ме вземеш ли? — Гласът на жената беше дрезгав. — Ще бъда ли свободна?
— Ще бъдеш.
— И ще ми дадеш документ за това?
— Подписан и подпечатан.
Очите на жената станаха бдителни, лицето й се изопна.
— Приличаш на типичен лекар — подигра му се тя. — Чист, спретнат, подреден, точен. Бих казала, че лицето ти е най-обикновено, като изключим очите. Ти си човек, който обича да владее страстите си, нали? Бил е нараняван, но обича да го прикрива. Затова си дошъл тук, нали? Търсиш някой непознат, на когото можеш да се довериш, защото ти е трудно да се доверяваш.
Теламон плесна подигравателно с ръце.
— И какво ми пречи — продължи тя — да ти прережа гърлото през нощта и да избягам?
— Можеш да го направиш — отвърна Теламон. — Но тогава Фуриите ще те преследват.
Тя се разсмя и поклати глава.
— Не вярвам в тях.
— Ще бъдеш чужденка — сама, бедна, уязвима, която броди из пустошта. Направила си си сметката. Решила си, че ако дойдеш с мен, ще бъде по-добре за теб, отколкото да останеш тук или да отидеш, където и да е. Прав ли съм?
Жената облиза устни.
— Бих искала вода, прясна и чиста. — Тя посочи с палец зад гърба си. — И да се погрижиш за тези нещастни червеи. Живея с тях от месеци, не мога просто да ги оставя така.
— Напротив. През месеците, които ти предстоят, ще се разделиш с много неща. — Той млъкна. — Не мога нищо да ти обещая, но ще видя какво мога да направя. Идваш ли или не? Миризмата тук е ужасна. — Теламон смачка една муха.
— След теб, господарю — подразни го тя. — Пред теб или зад теб трябва да вървя? Или да се влача край теб като куче?
— Казвам се Теламон. Къде и как ще вървиш, си е твоя грижа.
Лекарят отиде до вратата и вдигна резето. Когато излизаха, войникът извърна лице, изкашля се и се изплю. Теламон поклати глава и продължи.
— Какво става? — попита червенокосата: — Изглеждаш озадачен.
— Нищо — замислено отвърна Теламон. — След малко ще разбереш. Излязоха от прашното заграждение и влязоха отново в лагера.
Едва бяха изминали двадесет крачки, когато започнаха подвикванията и подсвиркванията.
— Ей, червенокосата! — извика един войник, вдигна туниката и показа гениталиите си. — Искаш ли наденичка?
— Не, благодаря, ям само големи.
Отговорът предизвика бурен смях. Минаха покрай прашните палатки и колиби. Групи войници играеха на зарове или пиеха вино. Млада акробатка със слабичко тяло танцуваше екзотичен танц под звуците на флейта и барабан. Войниците пляскаха и когато Теламон и спътницата му ги подминаха, я поканиха да се присъедини към тях. Теламон я хвана за китката и остана доволен, че тя не се отдръпна.
— Как се казваш?
— Касандра.
— Това не е истинското ти име, нали?
— Касандра е била злочеста пророчица — каза тя. — Затова избрах това име и ще го нося винаги. То е единственото… — тя доближи лицето си до него, — на което ще отговарям.
Теламон примигна при миризмата на мръсно тяло и тя се отдръпна.
— Опитах се да се поддържам чиста, но тази туника ми е единствената дреха. Не съм се къпала от месеци. Когато ни взеха от Тива, ни позволиха да преминем през една река — това беше последната ми баня.
— От какво разбираш, освен от медицина? — попита Теламон.
— Мога да пея и да танцувам.
— Отговори на въпроса ми.
Касандра се усмихна, очите й палаво заискриха.
— Мога да лекувам, да приготвям билки и компреси, да почиствам рани. Шила съм рани.
— А вени? — попита Теламон.
— Два пъти, но неуспешно. Човекът умря от загуба на кръв. Кракът му беше смазан от една каруца и един от лекарите на храма го ампутира.