Выбрать главу

— Вечният проблем — съгласи се Теламон. Забеляза, че около тях се трупаха войници и гледаха Касандра.

— Давам една сребърна монета! — извика един от тях. — Една сребърна монета, ако ми я отстъпиш до сутринта!

Теламон показа царския печат. С мърморения и псувни войниците се разпръснаха. Касандра отвори уста от учудване.

— Ти си царският лекар? Един от приятелите на рогатия демон?

Теламон притисна пръст към устните й. Беше чувал и друг път да наричат така Александър, може би заради начина, по който се решеше или заради шлема му във формата на глава на овен.

— На твое място бих внимавал какво говоря, Касандра. Дръж си очите отворени и си затваряй устата.

Тя се отдръпна.

— Добър съвет към млада жена. А сега ми кажи защо се учуди, когато бяхме при кошарата за роби? Когато тръгнахме, клатеше глава.

— Всички войници, край които минахме — отвърна Теламон — ти подсвиркаха, подвикваха, правеха неприлични жестове или ти предлагаха да се наместят между бедрата ти. А този пред кошарата за роби отмести поглед.

— Може би обича момчета — промърмори Касандра. — Така е с много войници. Един хубав задник и се чувстват на Елисейските полета. Но ти не си като тях, нали, Теламоне?

Лекарят не й отговори и отстъпи встрани, когато един коняр, водещ буен боен кон, се зададе по тясната пътека. После продължи бързо напред, принуждавайки Касандра да не изостава. Стражите ги пуснаха в ограждението, предвидено за царя. Отново се дочуха подвиквания и подсвирквания. Птолемей се приближи със залитане.

— Нещо топло за леглото, а, Теламоне?

— Птолемей, това е Касандра. Тиванска жрица.

Птолемей огледа жената от глава до пети. Касандра шумно прочисти гърлото си. Теламон я блъсна встрани.

— Ревнуваш ли вече? — извика Птолемей.

Касандра се завъртя с блеснали от гняв очи.

— Не съм ти куче! Защо ме блъсна?

— Защото щеше да плюеш в лицето му! — изсъска Теламон.

— Той предвождаше нападението над Тива — отвърна Касандра с ярост. — Богове, мислех, че никога няма да имам шанса да прережа толкова много гърла. Дано се разболее.

Теламон я блъсна в палатката си, без да обръща внимание на подсвиркването на поста отпред. Бързо отиде до сандъка си, отвори го и извади кама. Касандра не помръдна, когато притисна върха в гърлото й.

— Искаш ли да умреш? — попита я Теламон. — Защото сега ти предлагам да умреш бързо. Птолемей щеше да накара да те разпнат. Това би ли ти харесало? На скалите? — Той обърна камата и й подаде дръжката. — Ако искаш, можеш да си прережеш сама гърлото. Обещавам да се погрижа за праха ти.

— Жадна съм.

Лекарят отиде до делвата с вода, взе черпака и напълни една глинена чаша. Касандра жадно отпи и изля остатъка върху лицето си.

— Ще се държиш ли прилично? — настоя Теламон и протегна ръка. — Не ме познаваш — продължи той, — но можем да станем приятели. Кълна се в живота на баща си, в душата му, в небето и земята, във всичко свещено, че няма защо да се боиш от мен. Не те искам в ложето си, не ми трябва и робиня, трябва ми помощник. Ако това не те задоволява, приеми, че сме двама войници, които се бият гръб до гръб. Аз защитавам твоя гръб, ти — моя.

Касандра се усмихна.

— Чувала съм доста предложения през живота си, но това е най-хубавото. — И тя целуна ръката му.

— Добре. А сега — Теламон посочи наоколо, — това е мястото, където ще спиш. Ще накарам да донесат още един сламеник. Можеш да ми готвиш или аз ще готвя и за теб. Проверявай всичко, което ядеш и пиеш — включително водата, от която току-що ти дадох. Не разхвърляй. Ако аз го правя, кажи ми. Няма да кашляш или да плюеш тук, нито да почистваш ушите, носа си или което и да е отвърстие на тялото си. Ако искаш да отидеш в нужника, пазачът отвън ще те придружава. А сега да направим нещо за миризмата ти! — Теламон извади от сандъка си малка стъкленица. — Това е благовоние, което използвам и аз. — Той се усмихна. — Както знаеш, Хипократ препоръчва на лекарите да ползват благовония.

Хвана Касандра за лакътя и тя не се възпротиви, когато я поведе към входа на палатката. Войникът се изправи. Беше висок, с едри кости, воднисти очи и вечно отворена уста, но подвижен.

— Харесва ли ти да бъдеш войник?

— Да, господарю.

— Искаш ли да забогатееш?

— Че кой не иска?

— И не искаш да бъдеш разпнат?

Устата на войника се отвори още по-широко.