— Влез, момче! — прошепна Аристандър.
Теламон се отпусна на предложеното столче. Ако не беше толкова изненадан, щеше да избухне в смях, но суровият поглед в жестоките очи на Аристандър го накара да се овладее.
— Мъжът трябва да си отдъхне в края на деня — произнесе той. — А какъв по-добър, начин от това да си почине като жена? Така се уплаших, Теламоне. Онези ужасни мъже със страшните си мечове! Защо Александър не взе повече телохранители? И защо не ми позволи да взема моите хубавци? Хорът щеше набързо да се справи с тях! Искаш ли вино? Можеш да видиш някое от представленията им. Много са добри в „Птиците“ на Аристофан.
— Аристандре…
— Не, наричай ме Нарциса.
— Аристандре — повтори Теламон, без да обръща внимание на раздразнения поглед на събеседника си, — царят иска да те види в палатката. Знае, че си сърдит.
— Е, ще трябва да почака. Още съм разстроен. Много се притеснявам за Херкулес. Той винаги се появява по здрач. Няма кой да ме обслужва. — Аристандър се приведе напред. — Харесваш ли ме, Теламоне?
— Защо ти се доверява царят?
Аристандър го заплаши с пръст.
— Това ми харесва у теб, лекарю, че си толкова прям и откровен. Теламон няма задни мисли! И за да ти отговоря на въпроса, момче — царят ме харесва, защото… — Той небрежно махна с ръка. — Защото трябва да ми вярва. Аз знам тайни. Откривам враговете му. Унищожавам ги.
— Не се справяш много добре с Наифат.
— Не. Сякаш се опитвам да уловя мъгла.
— Откога знаете за Наифат?
— От около четири години, може би пет.
— И ти нямаш никаква представа кой е?
— Абсолютно никаква.
— Защо е толкова опасен този шпионин? — попита Теламон.
— Персите узнават тайни — отвърна Аристандър. — Бързо разкриха плановете на Филип за Азия. Парменион установи, че е трудно, почти невъзможно да направи предмостие. Не се справи много добре с Мемнон, който го отблъсна.
— Значи е човек, който е близо до македонския двор.
— Умно момче!
— А преди имаше ли убийства?
Долната устна на Аристандър трепна.
— Някои хора вярват, че е така — изфъфли той. — Да, някои хора смятат, че Филип е бил убит по поръчка на Наифат и неговия господар Митра.
— Но нали онзи луд Павзаний беше един от бившите любовници на Филип, малтретиран и насилван от някакви приятели на Филип.
— Той беше идеалният избор — отвърна Аристандър и лукаво се усмихна. — Лесно е да въздействаш на луд, да изостриш желанието му за отмъщение.
— Значи не е била Олимпиада?
— Не съм казал това — отсече Аристандър. — Теориите за смъртта на Филип са колкото космите на мечката. Повярвай ми, Теламоне — Аристандър махна русата перука и я захвърли на пода, — търсих Наифат. Рових като куче, което души из двор. Подозирах, че Наифат получава пари от атиняните, но аз купих Атина и не открих там нищо. Не, той е персиец телом и духом.
Затова бяха изпратени онези наемници днес. Затова бяха убити водачите. И горкият Херкулес… — Гласът на Аристандър заглъхна.
— Открило ли е нещо джуджето ти?
— Може би — Херкулес се промъква като сянка из този лагер. Много се интересуваше от приятелите ти, лекарите. — Аристандър наклони глава и се усмихна. — Особено от Пердикъл и връзката му с пълководеца Птолемей. Знаеш ли нещо по въпроса?
Теламон го изгледа хладно. Аристандър се приведе.
— Имаш съмнения, нали? За тези наемници, които се опитаха да ни убият днес?
— Мислех си. — Теламон огледа палатката. Чудеше се какво ли прави Касандра. Почти не беше имал възможност да говори с нея, откакто се беше върнал. Беше намерил палатката чиста и подредена, а Касандра му каза, че е намерила пресни билки, които щяха да му бъдат от полза.
— И какво си мислеше моят добър лекар?
— Водачите са били убити от Наифат. И твоето джудже Херкулес може да пострада, ако стигне твърде близо до него. Но наемниците? Не съм много сигурен.
Аристандър спусна краката си на пода и се изправи. Започна да сваля гривните и герданите от врата и китките си.