— Продължавай, Теламоне.
— Персите искат Александър да отиде в Азия — продължи Теламон. — Това е очевидно — самият цар ми го каза. При добро желание Дарий можеше да извика бойната си флота или дори да изпрати армия в Тракия. Той иска Александър да отиде в Азия, да бъде победен, да бъде пленен, опозорен и убит. Ако Наифат е негов шпионин, той щеше да следва заповедите на Дарий — обърквай Александър, плаши го, заслепи армията му, но го пусни да дойде.
Аристандър се изправи. Съблече женската роба, разкривайки кокалестото си тяло, което побърза да прикрие с тъмнозелена туника, препасана със златен шнур.
— Разбирам какво искаш да кажеш, Теламоне. Отлично! Онези негодници следобед казаха, че ги праща Мемнон и сигурно е било така. Това означава, че има напрежение между Мемнон и персийските му господари. Тази новина ще заинтересува Александър. Когато Дарий разбере какво е станало, ще се вбеси. Пропастта между Мемнон и Дарий ще се разшири. Познаваш персите, Теламоне, те не обичат гърците. — Аристандър се облегна на лежанката и почука с пръсти върху устните си. — Може ли аз да кажа това на Александър?
— Заповядай — каза Теламон. — Заключението е твое.
— Мемнон има имения недалеч от Троя. — Аристандър изцъка с език, беше възприел този навик от Олимпиада. — Ще кажа на Александър да не докосваме земите му. Да видим дали можем да задълбочим недоверието между Мемнон и господарите му още повече. Елате тук, хубавците ми! — изрева той.
Хорът влезе вътре. Аристандър поиска вода и кърпа, за да измие ръцете и лицето си.
Докато правеше това, той се усмихна.
— Между другото, Теламоне, не казвай на никого онова, което ми каза тази вечер, особено на Птолемей. Той много обича да… — Аристандър млъкна, дочул гласове пред палатката.
Касандра нахлу вътре. Косата й беше разрошена, широкото й лице — още сънено.
— Казаха, че ще те намеря тук — изпъшка тя.
— Какво има, момиче? — попита Аристандър.
— Критий, майсторът на карти, е бил намерен убит в палатката си.
Осма глава
Александър горял от нетърпение да действа и се противопоставял на всякакви отлагания.
— Убиецът е оставил писмо — тихо обяви Александър. — Обичайната заплаха. „Бикът е нагизден за жертвоприношение. Всичко е готово. Колачът чака.“ — Той размаха парченцето пергамент между пръстите си.
— Къде беше оставено? — попита Теламон.
— На пода до трупа.
Лекарят клекна — кръвта от раната на Критий се беше съсирила на земята. Ножът беше забит почти до дръжката. Теламон го извади, присвивайки очи при неприятния звук, и внимателно го разгледа. Точно като другия — бронзово острие с дръжка от закалена тел, оформена от двете страни като криле.
— Вече разпитах тук-там — обади се Аристандър. — Тези ками могат да се купят на всеки пазар. Келтите ги правят в ковачниците си и ги носят за продан на юг.
Теламон претегли ножа в ръката си — лек, удобен за носене, със зловещ връх и остри, назъбени ръбове, той лесно би проникнал в човешка плът и отнел живот. Остави оръжието и пропълзя на четири крака около стола и масата.
— Какво правиш? — подразни го Александър. — Опитваш се да подушиш миризмата му ли?
— Така ли намерихте трупа? — попита Теламон.
— Както го виждаш — отвърна Александър. — Пазачът заподозрял нещо. Не чувал никакъв шум и се учудил дали всичко е наред. Обикновено Критий излизал на разходка или изпращал да му донесат вино. Бил приказлив човек и обичал да си бъбри. Когато войникът вдигнал платнището, видял, че лампата още гори, а Критий се е отпуснал върху масата. Локвата кръв, която проблясвала на светлината, привлякла вниманието му.
— Повикай го! — настоя Теламон.
Аристандър доведе войника — як македонски селянин с черен перчем, небръснат, с очи зачервени от умора.
— Ела и седни до мен — покани го Александър. — Не се страхувай. Ти имаш земя край Пела, нали?
— Не, господарю, доста по на юг.
— А, да, да.
Известно време Александър разговаряше за реколтата, за богатата почва, за трудността да се разчистват дърветата, за да може да се изоре земята. После посочи към трупа.
— Често ли говорехте с него за Македония?
— Господарю, говорехме за всичко. Понякога Критий ме канеше вътре, понякога излизаше навън.