Две лампи започнаха да примигват. Аристандър излезе и донесе нови.
— А тази вечер? — попита Теламон.
Пазачът се поколеба.
— Отговори на въпроса — настоя меко Александър.
— Беше ми скучно. Нощта свършваше. Вдигнах покривалото. Критий беше заспал на масата, подпрял глава на ръцете си.
— Значи беше заспал?
— О, да, това беше между първа и втора стража. Критий често го правеше, после се събуждаше. Когато започна трета стража, отново вдигнах платнището. Видях кръвта и вдигнах тревога. Лекарите бяха наблизо, пиеха вино край огъня и бърбореха като ято гарвани. Един от тях дойде да те събуди. — Той посочи към Теламон. — Но червенокосата жена каза, че си на пиршество.
— Мога да гарантирам това — обяви Александър с крива усмивка. — Аз бях единственият трезвен.
— Някой друг напускал ли е пиршеството? — попита Теламон.
Александър поклати глава.
— Някои от присъстващите не можеха да държат чаша, да не говорим за нож. — Той прегърна пазача през рамо и здраво го притисна. — Изглеждаш ми сънлив. Може ли някой да се е промъкнал край теб?
Войникът щеше да скочи на крака, но Александър го задържа на пода.
— Не ме лъжи!
— Никога не бих те излъгал. Заклевам се в душата на майка си. Аз седя, господарю, но слагам копието в скута си, така че запречва платнището на палатката. Никой не би могъл да влезе оттам. Дори ако задряма — а това не стана — натрапникът би се препънал в копието. Пък и платнището беше завързано. Така Критий се предпазваше от нощния вятър. Когато исках да го вдигна, трябваше да развързвам възлите.
Александър даде монета на войника, потупа го по главата като куче и го освободи. Теламон се изправи и се втренчи в стола.
— Какво толкова има в този стол? — попита Аристандър.
— Трупът не е бил местен, нали? — попита Александър. Той застана до Теламон. — Какво те притеснява?
Теламон не отговори. Дръпна трупа от стола и леко го положи на земята. После премести стола.
— Виж вдлъбнатините. Ясни и доста дълбоки. Критий трябва да е стоял на стола с часове, там е бил убит. Онова, което ме озадачава, е не само как убиецът е влязъл, но и че смъртта трябва да е била внезапна.
— Може би Критий е спял? — предположи Александър.
Теламон посочи към празната чаша.
— Когато пие — промърмори той, — човек спи дълбоко. Ще позволиш ли, господарю?
Александър го погледна предпазливо, но кимна. Теламон го поведе към стола и го накара да седне.
— Подозирам, че убиецът се е приближил зад Критий, който е спял дълбоко. — Теламон притисна с пръсти гърлото на Александър. — Гърлото му е било прерязано и камата забита дълбоко отстрани между ребрата му.
— Нямаше ли Критий да се стресне и да изкрещи? — попита Аристандър.
— Убиецът просто е вдигнал главата му, запушил е устата му и му е прерязал гърлото от ухо до ухо. После е положил главата на масата, забил е камата в трупа и е оставил предупреждението на земята до него.
Александър се съгласи.
— Правил съм същото със стражите на врага, а те бяха будни. Критий е умрял, без да усети.
Теламон се обърна към масата. Тя беше покрита с парчета пергамент, по които надрасканото с мастило беше покрито от засъхналата кръв.
— Къде са картите му?
Александър отиде до малко светлокафяво ковчеже от ливански кедър. Отвори го, вдигна капака и изруга.
— В името на Зевс! — възкликна той.
— Не е възможно! — извика Аристандър.
— Тук имаше поне седем карти — заяви Александър. — Критий щеше да ги раздаде, когато прекосим Хелеспонт.
Теламон взе ковчежето. Сиво-бяла пепел полетя като перушина към пода.
— Те бяха тук тази вечер — каза Александър. — Идвах при Критий. Той ми ги показа. Разпитвах го за пътя на юг от Троя. Описа ми подробно какви бродове има там.
Теламон се взря във вътрешността на ковчежето, която беше изцапана с пепел, но не показваше следи от изгаряне.
— Какво е това? — прошепна Аристандър и дръпна ковчежето от Теламон. — Имаме ковчеже с карти и ръкописи, затворено и завързано с върви. Авторът им е мъртъв, а картите са изпепелени, без дървото да е изгорено. — Той размаха ковчежето в ръката си. — Господарю, аз съм гадател. За това не бива да се разчува. — Гласът му се снижи до шепот. — Хората ще заговорят за небесния огън, за гнева на боговете. Това ще разруши постигнатото на жертвоприношението.