— Невъзможно! — Александър взе ковчежето и го опипа, преди да го предаде на Теламон — дървото беше студено и гладко.
Царят нервно се заразхожда напред-назад, удряйки с юмрук по дланта си.
— Теламоне, ти имаш очи на ястреб. Аристандре, ти си пазителят на царските тайни. Но ме нападат в открита местност, убиват водача, който ми прави картите и цялата му работа се превръща в пепел.
Теламон не отговори, а внимателно прегледа всяка част от палатката. Всички кожени платнища бяха опънати и умело завързани през дупките. Нито едно от въжетата не беше разхлабено, нито носеше следи от развързване. Лекарят се извини и излезе навън. Беше се събрала тълпа. Той разпозна Птолемей, който изглеждаше учудващо трезвен. Антигона стоеше увита в наметката си до разтревожения Пердикъл. Теламон отклони въпросите им. Обиколи палатката, но не откри нищо нередно. Обтегнатите въжета бяха непокътнати, прикрепени за дървените колчета, забити дълбоко в земята. Дръпна покривалата, но те бяха обтегнати и никой не би могъл да ги повдигне и да пропълзи под тях. Влезе отново в палатката. Александър все още беше заинтересуван от ковчежето. Аристандър седеше с отпуснати край тялото ръце. Мрачното му изражение показваше, че царят го е нахокал за нещо. Теламон отново огледа палатката — трупът, проснат на пода, зловещ в светлината на припламващите лампи, локвата кръв на масата, келтският нож, купчината пепел и смачканият пергамент, на който беше написана заплахата.
— Какъв е този шум навън? — попита Александър.
Платнището се вдигна и Птолемей въведе Антигона и Пердикъл.
— Какво е станало?
Птолемей се огледа.
— Още един труп, а?
Изражението на Александър изтри злобната усмивка от лицето му. Антигона приклекна до Критий. Нежно обхвана лицето му и започна да се моли.
— Не питай — прошепна Александър, — защото не знам. Не мога да ти кажа какво е станало тук.
Антигона се загледа в пепелта на земята и погледът й стана тревожен.
— Господарю — прошепна тя, — смъртта на Критий е тежък удар.
— Трябва да я запазим в тайна — нареди Александър. — Това се отнася и за теб, Пердикле. Но какво искате? Защо сте тук?
— Клеон си е заминал.
— Какво?
Теламон се приближи.
— Клеон? — Припомни си безизразното пълно лице, рошавата руса коса.
— Взел е целия си багаж — призна Пердикъл. — Лекарствата и ръкописите. Прибрал е всичко и е заминал.
— Кога е станало? — попита Александър.
— Рано тази вечер. Видели са го при конете. — Пердикъл сви рамене. — Не се е връщал оттогава.
— Да си тръгне! — възкликна Александър. — Без мое разрешение!
— Той е свободен човек — изръмжа Птолемей. — Има си собствен кон. Може да си тръгне, когато поиска, като всеки от нас.
— Не и от този лагер! — Александър стисна Птолемей за рамото и го обърна към себе си. — Не си толкова пиян, на колкото се правиш, приятелю!
Теламон реши да се намеси, преди да е избухнала кавга.
— Господарю, може ли да поговорим?
Александър накара всички да излязат, включително Аристандър, който хвърляше отровни погледи на Теламон.
— Какво е това? — отсече Александър.
— Имаш какви ли не хора в тази армия — заяви Теламон. — Нае лекари за себе си и за своите приближени.
Александър кимна рязко.
— Знам защо повика мен, а останалите?
— Лечители и знахари. — Александър сви рамене. — Можеш да ги наемеш с каруци. Рядко се срещат добри лекари. Може да не си като колегите си, Теламоне, но вие имате много общи неща. Всички сте опитни. Никой от вас не притежава земи и най-вече нямате какво да изгубите, ако дойдете с мен. Майка ми беше подготвила списък и той започваше с твоето име. Същото се отнася и до другите. Всички вие имате малки тайни, които майка ми беше узнала. — Той остро се изсмя. — Всички сте си имали работа с македонците и не сте особено желани на други места. — Александър взе камата от масата, ръсейки капки кръв. — Освен това всички имате един голям недостатък. — Той погледна Теламон изпод вежди. — Лекарите, както и философите, са известни с пътешествията си. Всички вие сте били отвъд Хелеспонт. Работили сте с гърци и перси. Всички може да сте били подкупени от врага. Леонт със сигурност беше. Сега изглежда, че и дебелият Клеон е служил на двама господари.
— Но защо си е тръгнал сега? — Безгрижното поведение на Александър усъмни Теламон.