— Какво искаш да кажеш?
Отвън глъчката нарасна. Ясно се долавяше високият, писклив глас на Аристандър.
— Защо Клеон си е тръгнал сега? — настоя Теламон. — Възможно ли е той да е бил Наифат?
Александър присви очи.
— Възможно е. И той като останалите е служил при баща ми. Беше нает като армейски лекар. Знаеше някои от тайните ни. Не съм сигурен дали Наифат наистина съществува или е само сянка, но наистина Клеон би могъл да отрови онова момиче и да убие водачите.
— Доколкото разбирам — каза Теламон — Клеон е избягал преди жертвоприношението, тъй че не може да знае, че смятаме да прекосим Хелеспонт, нито да бъде обвинен в убийството на Критий. Може би просто му е доскучало или се е уморил, или…
Александър се приведе към него.
— Или какво?
— Очевидно е напуснал лагера, след като сме се върнали. Може би Клеон е бил Наифат или негов пратеник. Затова е побързал да съобщи на господарите си, че опитът за убийство е пропаднал. Те биха искали бързо да узнаят това.
Александър се изправи и сложи ръка на рамото на Теламон. Лекарят усети миризмата на вино в дъха му.
— Ти няма да ме изоставиш, нали, Теламоне?
— Както каза самият ти — нямам къде да отида.
— Аристандър не може да ми помогне тук. — Александър отмести ръката си. — Свикнал е да се щура из коридорите на двореца. Много го бива да шпионира другите, но не е толкова опитен, че да хване онези, които шпионират нас. Това е твоя работа, Теламон. — Александър посочи трупа. — Искам да заловиш този Наифат. — Той си пое дълбоко дъх. — Нещата отидоха твърде далеч. Тялото на Критий трябва да бъде изгорено. Утре цялата армия ще бъде на учения. Мързеливци! Ще накарам хората като Птолемей да се размърдат!
И като стисна отново рамото на лекаря, Александър излезе.
Аристандър нахлу в палатката. Теламон се огледа още веднъж и без да обръща внимание на обиденото мърморене на пазителя на тайните, се измъкна навън в нощта, където загледа звездите.
— Нещо не е наред — прошепна той. — Как би могъл Клеон да си тръгне така? — Той потърка очи, сякаш би могъл да прогони умората. Ами Александър? Имаше ли нещо фалшиво в гнева му към неочакваното заминаване на Клеон?
Вятърът донесе дрънченето на звънчетата на стражите, последвано от тръбен звук, който отбелязваше началото на нощната стража. Теламон стигна до края на заграждението, определено за царя и видя пламъците на факлите, с които стражите правеха обиколките си. Пазачът, подпрян на копието си, каза, че войниците се подготвят за ученията на другия ден, споделяйки мисълта на Александър, че е време мързеливците да покажат на какво са способни.
Теламон продължи нататък. Видя как група воини от полка на щитоносците отнасят трупа на Критий, покрит с одеяло. Упъти се обратно към палатката си. Касандра беше донесла малко походно легло и спеше в най-отдалечения ъгъл. Теламон се развесели при мисълта как ли е преместила неговото легло в отсрещния ъгъл. Свали сандалите и туниката си и почисти зъбите си с малко от скъпоценната сол. Изми ръцете и лицето си в купата с вода и седна на ръба на леглото, за да се избърше; без да престава да мисли за онова, което беше видял и чул.
— Как е великият лекар? — Гласът на Касандра беше приглушен. — Още едно убийство? Ще ми кажеш ли какво става?
— Ще ти кажа — отвърна Теламон, докато лягаше и се завиваше с грубото одеяло, — когато самият аз разбера. Кажи ми, Касандра ли е истинското ти име?
— А твоето Теламон ли е?
Лекарят не отговори. Умът му, пълен с образи на хоплити, мечове и вдигнати щитове, потъна в неспокоен сън.
Събуди се призори от звука на тръбите и крясъците на пълководците. Събуждаха грубо войниците и им нареждаха да се въоръжат и да се строят при своите знамена.
— Какво става? — сънено попита Касандра. — Толкова е приятно отново да спиш в легло. Ако искаш, можеш да дойдеш тук.
— Не го мислиш наистина — промърмори Теламон. — Нашият главен пълководец ще прави преглед на войските си. Няма нищо по-добро от маневрите, ако искаш хората да са доволни. После ще има синини, навяхвания и драскотини, за които да се грижим. Затова ти предлагам да си доспиш.
Теламон се втренчи в ивицата светлина под входното платнище и още веднъж се замисли за вчерашните събития — за кървавата битка край потока; за Александър, блестящ в пурпурната си наметка, бяла броня, обшита със злато, военна фустанела и сребърни наколенници, с протегнати ръце моли за намесата на Зевс; пиянското пиршество, което беше последвало; Критий, проснат в собствената си кръв, зеещата рана в гърлото му, подобна на втора уста. Теламон се опита да заспи отново, но шумът от лагера се засилваше. Група млади благородници решиха да играят на топка точно пред палатката. Лекарят изстена. Отхвърли одеялото, стана и със залитане отиде до входа. Дежурният войник се съгласи да му донесе вода и разредена бира и храна, ако успее да намери. Слънцето беше изгряло, но беше почти скрито от облаците прах, вдигната от маршируващите мъже, която се носеше с утринния вятър. Войникът благодари на боговете, че е на пост и беше щастлив, както се изрази самият той, „да служи“. С помощта на полирано парче метал, Теламон внимателно се избръсна, подстрига брадата си, после се изми. Намери чиста туника, облече я и закопча кожения колан на кръста си.