— Касандра, ще те чакам на входа.
Теламон седна там, гледайки как играчите в белите си туники тичат напред-назад. Зад него Касандра стана и се приготви. После излезе и леко постави ръка на рамото му.
— Умирам от глад, Теламоне. Толкова съм гладна, че бих могла да изям едно от тези момчета.
Пазачът се върна с две купи овесена каша, подправена с мляко и мед. Изпод наметката си извади две малки хлебчета и парче сирене, завито в не много чист парцал.
— Откраднах ги от един от царските готвачи. Само това можах да намеря.
Той изкрещя на момчетата да се махат оттам и когато те не се подчиниха, Теламон им извика да му донесат кана бира. Най-накрая един от тях неохотно се съгласи. Когато се върна, остави каната в краката на Теламон. Прозвучаха нови тръбни звуци. Момчетата се разбързаха. Теламон и Касандра се оттеглиха навътре в палатката, където той кратко и стегнато й разказа за убийствата. Тя внимателно го слушаше.
— Винаги има кръв. — Тя сви рамене. — Където и да отиде Александър, ужасната, кървава смърт го следва. Обяснението на всичко това е лесно. Убиецът иска да изплаши нашия велик завоевател и да обърка армията му, когато слезе отвъд Хелеспонт. Трябва да благодариш на боговете — имал си късмет да се отървеш вчера.
— Мисля, че съм виждал Дроксений, капитанът на наемниците — отвърна Теламон. — Беше близо до кошарата с роби, когато за пръв път се срещнахме.
Той описа наемника Касандра се съгласи с него.
— Горкият негодник! — каза тя, докато обираше купата с пръст. — Навярно е търсел оцелели от семейството си. Помня го — имаше белег на лицето. — Не можех да преценя дали изглежда свиреп или тъжен. Е, сега вече го няма. — Касандра въздъхна. — Както скоро ще стане с всички ни.
Теламон й подаде каната и Касандра отпи голяма глътка бира.
— Имаш остър поглед и бърз ум. Как смяташ, че са били убити тези хора? — попита Теламон.
Касандра направи гримаса.
— Първият водач вероятно просто е отишъл да подиша чист въздух. Вторият е бил пиян.
— Ами Херкулес?
— А, джуджето на Аристандър. Чух, че се промъквал като змия от палатка на палатка. Може би е видял нещо, което не трябва. Лесно е да скриеш труп в морето, в гората или в блатата наоколо. — Тя облиза устни. — Убийството на Критий е по-различно, то е истинска загадка. Човекът седи на стола си, единственият вход е охраняван, гърлото му е прерязано, между ребрата му е забит нож, картите са изгорени, но ковчежето, в което са били, е непокътнато. Нищо чудно, че Македонецът е бесен. Войниците са по-суеверни и от моряците, когато стане дума за поличби. Никога не съм лекувала някой, който да не носи амулет или талисман. — Тя вдигна глава при острия тръбен звук. — Но тези неща не ни засягат, господарю. Или трябва да кажа „Теламоне“? — Тя се усмихна. — Александър е заобиколен от предатели. Залагам един златен дарик срещу кана вино, че персите имат повече шпиони в този лагер, отколкото са космите на главата ми. Очевидно колегата ти Клеон е бил един от тях. — Тя стана и отиде при входа на палатката. — Сражавал ли си се някога, Теламоне?
— Никога в битка.
— Веднъж присъствах на сражение — каза тя. — Когато Александър нападна Тива. Свещеният отряд се би на живот и смърт пред портата на Електра. Не се подчиних на заповедта на жреца и се качих на стената. Никога не съм виждала нещо толкова ужасно. Редица след редица въоръжени мъже и тези ужасни пики…
— Сариси — поправи я Теламон. — Дълги са над пет метра.
Касандра се приближи и коленичи до него.
— Разкажи ми за армията на Александър. Какво я прави непобедима?