Теламон намери щита, който интендантът му беше дал. Представляваше бронзов кръг с кожена подплата и презрамки. Върху блестящата му повърхност беше изобразен нападащ бик.
— Много е свиреп! — пошегува се Касандра.
— Гръцката армия — обясни Теламон, като пъхна ръка през презрамките на щита — винаги се бие с щит отляво и копие в дясната ръка. — Той се потупа по гърдите. — Обикновено носят ризница или броня отпред и отзад, кожена фустанела, която да предпазва слабините им и бойни ботуши с мека кожена подплата, завързвани над петата. Конницата носи ботуши или тежки сандали. Понякога пехотата се бие босонога. Под лявата си ръка носят привързан меч, а в дясната обикновено държат кама. На главите си слагат голям шлем с широки предпазители за носа и лицето и украса от конски косми, макар те вече да не се носят.
— Сега се използват по-различни.
— Да, беотийски шлемове, кожена или бронзова каска, отворена отпред, с хоризонтална ивица, която да предпазва бузите и основата на врата.
— Или фригийските, с украсата от петльови пера? Но какво отличава армията на Александър?
— В миналото хоплитите са били начело — обясни Теламон. — Двете армии се срещали, бутали и блъскали. Но ако носиш този щит, Касандра, как щеше да се движиш?
— Надясно.
— Защо?
— Защото лявата ми страна е защитена от щита и естествено търся прикритие под щита на воина отдясно.
— Добре! — Теламон свали щита. — Филип Македонски и Александър промениха всичко това, като добавиха три важни съставки: изненадата, страха и сарисата. Когато идваше в Миеза, Филип ни поучаваше. „Каква е ползата от тежкия шлем?“, викаше той. „Ако не виждате и не чувате, това не е никаква защита“. Същото се отнася и за щитовете, и за броните срещу дългите пики, затова Филип въведе сарисата. Сега — Теламон се изправи и издърпа и Касандра, — ти си македонски войник. Носиш малък щит на лявата си китка, но държиш и петметрово копие, изработено от дрян или бряст, с тежест в задната част. Колко ръце ще ти трябват?
— Две! За първата линия го разбирам. Но къде слагам това дълго копие, ако съм във втората?
— Върху рамото на мъжа отпред.
— Започвам да разбирам. Ако хиляди мъже с такива копия ги наведат…
— Точно така — съгласи се Теламон. — Достигаш неприятеля дълго преди той да е близо до теб. Все едно да вървиш срещу голям таралеж. Каква е ползата от късото ти копие тогава? От бронзовия щит или шлема? — Теламон си припомни собственото си вълнение, когато Клит ги тренираше. — Представяш ли си, Касандра, хиляди сариси, които приближават към теб, носени от опитни войници, които напредват бързо? Какво ще направиш?
— Ще хукна да бягам.
— Така постъпват и враговете на македонците. Но има още нещо. Филип осъзна значението на конницата. Използва пехота и конница, за да удари врага, да предизвика объркване и да направи пробив за фалангите си от копиеносци.
— А какво беше това с движението надясно? — Тя наклони глава встрани. — Знаеш ли, Теламоне, за пръв път те виждам развълнуван. Ти си войник в себе си, нали?
Теламон поклати глава.
— Не, не съм. Просто се възхищавам на ужасяващата красота, на зашеметяващия ужас, както и на смелостта и плама на бойците. Ела, ще ти покажа движението вдясно.
Те грабнаха наметките си и излязоха от палатката. Прахта вече се беше слегнала. Слънцето беше по-високо и студеният утринен бриз беше изчезнал. Попитаха войника на пост за посоката и тръгнаха през почти пустия лагер. Единствените останали тук бяха интендантите, робите, слугите, някой и друг болен или ранен войник и писарите от различните секретариати. В далечината се вдигаха облаци прах, чуваха се приглушените тръбни звуци и ревът на мъже, готвещи се за битка. Излязоха от лагера, заобиколиха жертвеника и се присъединиха към другите зрители на върха на нисък хълм, който гледаше към ветровитата равнина, избрана от Александър за маневрите. Дори Теламон затаи дъх, когато видя величествената гледка долу — цялата македонска армия в пълно бойно снаряжение, чиито дълги колони се простираха в далечината. Сега армията мълчеше. Всеки полк беше на мястото си. Теламон посочи Александър, възседнал Буцефал, величествен в пурпурната си наметка, сребристо пурпурна ризница и великолепен боен шлем. Царят галопираше по бойната линия. Той вдигна меча си и всички задрънчаха с оръжията си, смразяващ боен вик прозвуча като гръм, ужасяващ химн на бога на войната.