Навсякъде по бойната линия тръбачите засвириха. Всяка част ги чу и ги предаде назад. Теламон, който беше виждал това и друг път, почувства как сърцето му пропусна удар, а после заби бързо. Бойният строй започна да се разгръща. Кавалерията по фланговете сега се движеше напред, следвана от няколко пехотни полка, така че цялата формация придоби формата на волски рог. Конницата се струпа зад лековъоръжената пехота — наемници, стрелци с прашки и пехотинци. Но истинското чудо беше ядрото на армията — хетайрите и гвардейските полкове. Сякаш контролирани от огромна невидима ръка, те се престрояваха от гъсти редици до дълги колони, после се сближаваха и всяка част от пехотата се превръщаше в правоъгълник, заобиколен от стърчащи копия — четири на шестнадесет. Тръбите отново изсвирила и полковете заеха друг боен строй — малки фаланги или карета със страна от осем човека. Отново сигнал и фалангите се сближиха.
— Виждаш ли? — попита Теламон. — Поделенията и полковете се събират, за да образуват една голяма фаланга.
Отново прозвучаха тръби — дълъг, смразяващ кръвта сигнал. Македонският боен вик прокънтя във въздуха и накара птичките да излетят от дърветата. Фалангите бавно започнаха да се доближават. Предните редици свалиха сарисите с върха напред. Задните ги насочиха под ъгъл.
— Касандра! — каза Теламон. — Представи си, че си персийски конник или атински войник. Имаш пехотни полкове, които нападат фронтално; конни ескадрони, подкрепени от лека пехота и помощни части, които се насочват към фланговете ти. Не можеш да се биеш с нападателя отпред, защото сарисите му са три пъти по-дълги от копията ти. Опитваш се да ги отблъснеш с меча си, но това е трудно, защото си обграден от другарите си. Сарисите приближават…
Той млъкна. Фалангата ускори ход и тропотът на хиляди крака, обути в сандали породи свой собствен боен ритъм. Прозвуча дрезгав сигнал. Огромната фаланга в центъра се движеше по-бързо, докато кавалерията по фланговете се впусна в тръс. Теламон си представяше ужаса и страха на врага, застанал срещу подобен противник.
Касандра прекъсна размишленията му.
— Разбирам как става това тук, в равнините на Херонея или пред Тива. Но какво ще стане, ако са на речен бряг или сред местност от гористи хълмове?
— Аха! — поклати глава Теламон. — Ето тук се различават Филип и Александър.
Думите му бяха заглушени от звука на тръбите. Войската спря като един човек. Началниците на полковете изкрещяха, понесе се силен поздрав.
— Царят ги поздравява — обясни Теламон. — Но за да отговоря на въпроса ти, страхът и сарисата са могъщи оръжия. Пък и не забравяй най-големия талант на Александър — да изненадва.
Канеше се да продължи, когато чу викове зад себе си. Погледна през рамо. Аристандър, Антигона и Селена бързаха към тях, обградени от Хора, който носеше импровизирана носилка с труп върху нея. Теламон забърза към тях. Лицето на Антигона беше обляно в сълзи, а Селена приличаше на изпаднала в транс.
— Това е Аспазия — обясни Аристандър. — Откриха я мъртва в горите.
Девета глава
Аристандър… казал на Александър, че няма причини за тревога.
Скоро към тях се присъединиха още двама лекари, Пердикъл и Никий, които също бяха наблюдавали маневрите. Пердикъл отдръпна одеялото. Касандра затаи дъх. Дори Теламон, привикнал да вижда смъртта във всякакви форми, почувства пристъп на съжаление. Младата жена беше покрита с гъста кал, зелена блатна слуз покриваше очите, устата и ноздрите й. Селена хлипаше силно, подкрепяна от Антигона. Мъката на жрицата беше още по-изразителна — по лицето й мълчаливо се стичаха сълзи. Трупът привлече вниманието на другите. Аристандър накара Хора да направи защитен кръг около импровизираната носилка.
— Не тук — заяви Теламон.
— Можеш да използваш моята палатка — предложи Пердикъл.
Те напуснаха мястото на маневрите, където въздухът трептеше от виковете на войниците и медния звук на тръбите. Влязоха в лагера и стигнаха до палатката на Пердикъл. Хорът остана да пази отвън. Пердикъл помогна на Антигона и Селена да седнат. Теламон, Никий и Аристандър огледаха трупа. Бяха донесени кани с вода и парцали. Съблякоха мантията на Аспазия. Теламон забеляза, че накитите бяха още на врата, китките и пръстите й — свалиха ги внимателно. Устата, носа, ушите и очите на Аспазия бяха почистени, а останалата част от тялото й — измита. Кожата й беше все още мека, крайниците — гъвкави. Щеше да прилича на заспала, ако не бяха полуотворените й очи и уста.