— Умряла е съвсем скоро — забеляза Теламон. — Съгласен ли си, Пердикъл?
— Някъде през последните три часа.
— Как? — попита Антигона.
— Господарке, ти сигурно знаеш повече от нас — отвърна Теламон.
— Къде я открихте? — попита Пердикъл.
— Тази сутрин тя излезе — каза Антигона със зачервени от плач очи, но твърд глас. — Взе голяма кошница, за да набере цветя и билки. Отишла е в горичката на около две мили от лагера.
— Защо никой не я е придружил? — попита Пердикъл.
Антигона леко се усмихна.
— Аспазия беше в безопасност — прошепна тя. — Тя е служителка на Атина. Никой войник не би дръзнал да вдигне ръка срещу нея. Винаги се отнасяха към нея с уважение.
— Така е — съгласи се Теламон. — По трупа й няма следи от насилие, накитите й не са откраднати.
— Не трябваше да отива!
Всички се обърнаха. Селена, чието лице беше подпухнало от плач, беше забила нокти в бузата си и кръвта капеше върху бялата й вълнена роба.
— Аз ще се погрижа за нея! — Антигона отиде и прегърна младата жена през раменете, като и шепнеше тихо на език, който Теламон не разбираше. Жрицата го погледна и леко се усмихна.
— Това е древният език на Троада, областта край Троя. Ще се погрижа за нея.
Те излязоха от палатката. Теламон продължи прегледа си.
— Какво е станало? — попита той.
— От онова, което разбрах — отвърна Аристандър от мястото, където прелистваше един ръкопис върху малкия сандък до леглото на Пердикъл, — младата жена отишла да бере цветя и билки. В гората, с кошница. Ти си познавач, Теламон, там е най-подходящото място да береш билки, нали?
— Вярно е — разсеяно се съгласи лекарят. — Сенчеста долчинка или плодородна горичка. И аз самият съм ходил по такива места. Там растенията имат достатъчно вода, по-издръжливи са и по-разнообразни.
— Може би е видяла нещо — продължи Аристандър. — Билка или цвете, което й е трябвало. Сигурно се е подхлъзнала и е паднала в блатото. — Той посочи към окаляните дрехи, струпани на куп до трупа. — Може би собствените й дрехи са я задушили. Можете да си представите какво е станало — колкото повече се е борила, толкова по-лошо е ставало.
— Но нямаше ли тялото й да потъне на дъното?
— Не — възрази Аристандър. — Тя беше лека, не е носела броня като войник.
— Как са я намерили? — попита Касандра.
Гадателят я погледна любопитно, изненадан, че въпросът бе зададен от жена.
Теламон повтори въпроса.
— Как са я намерили, Аристандре?
— От вчера засилих охраната на царя. Изпратих леко въоръжени конници да претърсят околността. Александър иска да принесе в жертва още един бик. Исках да се уверя, че не ни чакат още неприятни изненади. Все още се надявам да намеря Херкулес. — Аристандър избърса една сълза от окото си. — Както и да е, един наблюдателен войник от конницата забелязал нещо цветно в гората. Слезли от конете и навлезли между дърветата. Видели обърнатата кошница и тялото на Аспазия, което плавало на повърхността на близкото тресавище.
— Може ли някой да я е причакал? — попита Пердикъл.
Теламон посочи към трупа.
— Съмнявам се, по нея няма никакви наранявания.
— Все пак, странно е — обяви Аристандър. — Конницата била минала вече оттам. Наистина не са навлизали много навътре заради блатата и тресавищата, но са сигурни, че преди това нямало никого. Друг патрул видял младата жена да върви през равнината към горичката. Те били спрели, за да починат конете им. Поздравили я, тя отвърнала. Никой не я последвал.
Теламон огледа ръцете на младата жена.
— Бих се съгласил, ако не беше това. — И той посочи кокалчетата на дясната ръка на Аспазия, които бяха леко ожулени и счупените нокти на два от пръстите й.
— А вижте това — Касандра отметна гарвановочерната коса на Аспазия.
Теламон изучи леката рана в средата на челото й.
— Не е нещо особено — забеляза Касандра. — Кокалчетата на едната ръка са ожулени, два нокътя са счупени и раната на челото е лека.