— Слава на Аполона!
Александър, все още с пълно снаряжение, ги поздрави. Косата му беше мокра от пот. Той разхлаби наметката около шията си и изтри с нея потта от ръцете си. Птолемей, Хефестион и останалите се скупчиха, привлечени от стоновете и писъците на пациента. Александър бутна Теламон напред.
— Падна от коня си — обясни царят.
Теламон погледна ръката на младежа, която представляваше безформена маса.
— Конят ли го ритна?
— Не, просто стъпи върху него — сухо отвърна Александър. — Теламоне, знам, че си способен лекар. Какво можеше да направиш?
— Имаш и други лекари, господарю. Но ако искаш да ме изпиташ, просто кажи.
Александър не обърна внимание на думите му.
— Какво ще препоръчаш, Теламоне?
— Дали ли са му някакъв опиат?
— Не, нищо.
Теламон се обърна и хвана един помощник за ръката.
— Донеси ми от най-силното вино, което имаме, с малко маков прашец — нали знаеш какво е това?
Мъжът кимна.
— Касандра, върни се в палатката и донеси чантата с лекарствата ми и малкото кедрово ковчеже със сребърната змия. Някой от хората на царя ще те придружи.
Александър се обърна и щракна с пръсти. Касандра излезе, придружена от двама войници. Помощникът донесе виното и маковия прашец. Теламон ги размеси и след като предупреди приятелите на ранения да го държат здраво, го накара да изпие всичко.
— Пий! — каза му той, без да обръща внимание на отчаяния му поглед. — Пий и няма да те боли.
— Ще умра! — прошепна младежът, кръвта се стичаше по устните му там, където си беше прехапал езика. Лицето му беше пепеляво и покрито с пот.
— Няма да умреш — отвърна Теламон. — Не още. Изпий това и ще се успокоиш. Преодолей болката за малко и го изпий!
Младежът го послуша. Напълниха чашата отново и отново добавиха маков прашец. Пациентът се унесе; Теламон го държеше буден, удряйки му леки шамари, докато не изпи и втората чаша. Най-накрая конникът се отпусна.
— Реката Лета — прошепна Александър. — Водите на забравата.
— Маков прашец и силно вино — язвително го поправи Теламон. — И ефектът му няма да трае дълго. Болката ще го върне бързо в съзнание.
— Искам да видя това, но ми е горещо. — Александър вдигна ръце и един прислужник бързо изтича, за да развърже ризницата. — Какво ще правиш, Теламоне? — Александър сякаш беше забравил напълно за армията. За пореден път незадоволимото му любопитство, което така беше тормозило Аристотел в Миеза, взе връх. — Какво ще правиш?
Теламон не му обърна внимание. Вдигна отпуснатата ръка на пациента и леко я сложи на масата. Внимателно прегледа рамото, предмишницата и китката. После вдигна обезобразената длан. Пациентът се размърда. Теламон се наведе, за да я разгледа. Пръстите бяха смазани, кървава маса от кожа и кости.
— Ще трябва да ампутирам — обяви Теламон. — До китката и то бързо.
Помощникът забрави пред кого говори.
— Можеш ли да го направиш? Той ще умре от кръвозагуба.
— Ако не го направя — отвърна Теламон, — за няколко часа раната ще се инфектира, отровата ще се разпространи, ръката ще се подуе и той ще умре в страшни мъки. Трябва ми огън в глинена купа, гореща вода и чисти превръзки. Имате ли?
— Действай — нареди царят.
Помощникът се подчини. За миг настъпи бъркотия. Теламон накара всички да излязат от палатката, с изключение на Александър, приятелите му и помощника. Касандра се върна. Теламон нареди на нея и на помощника внимателно да измият ръцете си. Отвори медицинската си чанта и извади инструментите си — малък, остър трион, щипци, малки бронзови клещи, игли. След това ги обгори на огъня.
— Защо правиш това? — попита Александър.
— Не съм съвсем сигурен — отвърна Теламон. — Присъствах на подобна операция в Сиракуза — огънят пречиства всичко. Така онова, което докосне откритата рана, ще бъде почистено.
— Ще умре ли? — Александър потупа по рамото младия мъж, който вече се раздвижваше.