— Познаваше ли Херкулес?
— Малка досадна муха, Теламон. Дразнеше войниците, особено Птолемей. Херкулес имаше някои ужасни навици, включително да наблюдава как хората се любят. Това не е нещо, което човек би искал да споделя с другите.
Теламон се изправи и отиде при Селена. Притисна ръка до бузата й, която беше топла и доста зачервена.
— Пердикъл й даде приспивателно — обясни Антигона. — Ще се събуди навреме. Никога не съм мислила, че може да изпадне в такава истерия. С Аспазия бяха много близки. Посвещавах и двете в мистериите.
— Онези момичета от Тесалия, които трябваше да дойдат в храма в Троя. Колко бяха убити?
Антигона присви очи.
— Филип възстанови този данък като наказание за тесалийските родове, които победи. — Тя се изсмя остро. — Филип не вярваше в боговете, но вярваше в късмета. Той знаеше, че някой ден армията му ще мине през Троя и искаше да спечели благоволението на всички богове, включително Атина.
— И всички тези девойки са били убити?
Антигона се усмихна.
— Ти не разбираш. Не знаем дали изобщо са идвали. Не — поправи се тя, — знаем за последните две. — В крайна сметка аз сама доведох оцелялата при Александър, но другите? — Тя сви рамене. — Говорим повече за слухове, отколкото за факти.
Касандра извика от входа на палатката.
— Теламоне, идва пратеник.
Един млад гвардеец влезе вътре.
— Присъствието ви е наложително — каза той важно. — Царят свиква съвет.
— И двамата ни ли вика? — попита Антигона.
— Вие двамата, но не и тя. — Той посочи с палец зад гърба си. — Не и червенокосата кобила.
Касандра се хвърли към него, но момчето беше твърде бързо. Избягна удара й и превивайки се от смях избяга от палатката.
— Александър винаги получава онова, което иска — прошепна Антигона и посочи към Селена. — Кажи на царя, че скоро ще дойда. Искам да оставя пост тук.
Теламон се извини и излезе.
— Какво мислиш за нея? — попита той Касандра, когато никой не можеше да ги чуе.
— Благочестива жрица, разгневена заради смъртта на помощничката си. Личи си по тона й, по начина, по който се държи.
— Върни се в нашата палатка — подкани я Теламон. — Александър напира да тръгваме и ще напуснем лагера призори. — Той насочи вниманието й към шума и оживлението в лагера. — И стой настрани от тях, защото празнуват.
Касандра се отдръпна и махна с ръка.
— Не се тревожи. Забравяш, че знам как празнуват македонците, Теламоне.
В царската шатра Александър, измит и преоблечен, беше коленичил на пода, заобиколен от пълководците си. Развиваха карти и наборни списъци, документи минаваха от ръка на ръка. Когато Теламон влезе, царят вдигна глава.
— Тръгваме утре призори. — Александър му намигна. — Искам да дойдеш с мен по две причини. Първо, ще принеса в жертва един бик край морето — за Посейдон — и дано жертвата ми да бъде приета. Второ, и това не е тайна, страдам от морска болест. Искам да бъдеш близо до мен. Не искам момчетата да видят как Александър Македонски си повръща червата.
— Във всяко отношение истински наследник на Ахил.
— Във всяко отношение — пошегува се Александър — един прероден Ахил! А сега, Теламоне, сядай. Тръгваме утре. Искам да се погрижиш всичко с онзи проклет бик да бъде наред. Без провали. — Александър направи жест към Парменион. — Ти ще преминеш от Сестос до Абидос и ще тръгнеш на юг. Ще се срещнем в равнината при Троя. Ще вземеш със себе си всичко — обсадните машини и каруците.
— И после? — попита Птолемей, дъвчейки парче месо.
— Чакат ни кални мочурища и ограничени дажби — рязко обяви Александър. — Ще намерим персийската армия, ще я предизвикаме на бой и напълно ще я унищожим. Колкото по-скоро, толкова по-добре. О, добре дошла.
Александър се изправи, когато Антигона в жреческата си роба влезе в шатрата. Царят подритна Селевк, за да й освободи място. После донесе столче и галантно направи знак на жрицата да седне.
Тя се усмихна.
— Аз не съм войник, Александре.
— Не, но си троянска жрица. — Лицето на Александър гореше от възбуда, очите му така бляскаха, че Теламон се чудеше дали царят няма треска. — Ахил е погребан близо до твоя храм, нали?
— На един нос, който гледа към морето — потвърди тя. — От западната страна на града.
— И в храма ти се пази оръжието му?