— А сега към твоя храм. — И той посочи тясната уличка, от която беше дошла процесията. — Ще се помолим в него! — Александър дръпна юздите и заедно с Антигона пое нататък. Тук-там имаше къщи, другаде — покрити с мъх руини на стени и разрушени дворци. Трудно беше да си представиш славата и гордостта на двора на Приам или украсените със злато колесници на Хектор да преминават през тези останки. Тясната уличка излезе на оживен пазарен площад, където собствениците на сергии трескаво търгуваха със селяните и земевладелците. Въздухът беше изпълнен с миризма на конски фъшкии, подправки, готвена храна и загниващи плодове.
Александър направи знак — вестителят вдигна тръбата и изсвири остро три пъти. Пазарът притихна. Всички очи се обърнаха към уличката. Александър слезе от коня и докато конярите побързаха да хванат юздите на коня му, тържествено поведе групата си към храма на Атина — малка мръсна сграда с рушащи се стъпала, които водеха до портал с колони; над портала имаше площадка с образа на Атина във военни доспехи. Вратите на тази мрачна сграда се отвориха. Във вътрешността служителките на храма се подготвяха бързо. Една все още метеше стълбите, тъй внезапно и неочаквано беше пристигането на Александър.
Антигона вървеше пред царя. Гражданите на Троя поздравяваха възторжено жрицата си, но Александър прие поздравленията като овации в своя чест. Теламон и останалите го последваха през преддверието в дългото правоъгълно светилище, с редица ниши от едната страна и огромна статуя на Атина с шлем, копие и меч.
Александър бързо запали благовоние пред статуята, повече заинтересуван от тежките кожени торби, намазани с катран, които висяха от двете й страни. По настояване на Антигона прислужниците ги свалиха, развързаха връзките и извадиха от тях внушително на вид въоръжение. Златна броня, оформена по мускулите на тялото с посребрени връзки и нараменници; наколенници с кожена подплата, украсени със сребро и злато по ръбовете; червена бойна фустанела с бяла подплата, чиито кожени връзки бяха украсени със сребърни пулове. Щитът се състоеше от пет пласта, имаше мека кожена подплата и посребрени ремъци. На повърхността от ковано злато имаше голям сребърен медальон с пищен релеф в средата. Великолепният шлем беше коринтски, украсен с гребен от позлатени конски косми, а широките предпазители за ушите и носа бяха от скъпа тъмночервена кожа.
— Доспехите на Ахил — обяви Антигона.
Теламон и останалите гледаха недоверчиво. Оръжието беше скъпо, със сигурност изработено от истински майстор. Въпреки скръбта си жрицата усети съмнението им, макар Александър да беше напълно убеден. Теламон порови в паметта си — според „Илиада“-та бог Хефест лично беше изработил тези оръжия след смъртта на Патрокъл, докато Ахил се приготвял за своя драматичен, отмъстителен двубой с Хектор.
Птолемей беше скептично настроен.
— И тези оръжия трябва да са на стотици години! Та те изглеждат, сякаш са били изработени вчера!
Теламон поблагодари наум на боговете, че Касандра не присъства — нейният висок, силен смях щеше да й струва главата. Очевидно Александър не беше чул думите на Птолемей, толкова беше омаян, а Антигона предпочете да не обръща внимание на подигравателните забележки на царските приятели.
— Те са твои, Александре — обяви тя с нисък, но ясен глас, — върховни пълководецо на Гърция, наследнико на Ахил! — Антигона се обърна към останалите, сякаш за да разсее подозренията им. — Мога да ви кажа само това, което знам. Тези доспехи са били укривани, предавани от жрица на жрица. — Тя леко се усмихна. — Наистина, били са поправяни, променяни, подновявани, но все пак са доспехите на Ахил.
Александър вече ги пробваше. Шлемът му беше малко голям и той промърмори, че ще трябва да носи качулка отдолу. Бронята му прилепваше плътно. Царят вдигна щита, който улови светлината от тесните прозорци и проблесна като златна монета. Лицето му пламтеше, очите искряха, той беше унесен в мечтата си да стане новият Ахил. Разсеяно благодари на жрицата, закле се да дари собственото си оръжие на Атина. Обеща също да построи нов храм и да върне старата слава на Троя.