Селевк сподави смеха си, докато Птолемей вдигна очи към небето. Антигона се отдръпна в сенките и Александър пое ролята на цар — жрец. Донесоха въоръжението му и го поставиха в подножието на статуята. Запалиха още благовония и облечен в новата си броня, Александър излезе от храма.
Настояваше да посети всички светини на Троя. Импровизиран олтар беше поставен на пазарния площад. Царят принесе жертви на Зевс. Възлияния бяха направени и на Аполон, Атина и Херкулес. Александър посети мястото, където синът на Ахил прерязал гърлото на Приам и отново принесе жертва. Сякаш беше забравил войските, които водеше. Хефестион тихо размени няколко думи с Птолемей и Сократ беше изпратен да организира лагера. Воден от Александър, царският двор прекара следобеда в посещение на всяко забележително място в Троя. Търговци, занаятчии и бъдещи водачи се стичаха при Александър. Възбудата нарастваше заради прекалената му щедрост. Всички разказвачи, скитащи певци и мошеници от малкото градче се рояха като мухи на сурово месо, всеки нетърпелив да разкаже своята история.
— Господарю, това е портата, през която Хектор е изкарал колесницата си.
— Царю, това е мястото, където е умрял Хектор.
— На това място, господарю, Аякс насилил Касандра и се самоубил.
Александър се опиваше от всичко това като от вино. Но един хитър продавач стигна твърде далеч. Той тръсна една очукана лира със скъсани струни пред лицето на Царя.
— Господарю, това е инструментът, който Парис е използвал, за да покори златокосата Елена. Спомни си — добави той — името на Парис също е било Александър. — Царят го изгледа мрачно и го отблъсна встрани.
Устата на Теламон пресъхна от праха, краката го боляха. Беше уморен да си припомня стихове от „Илиада“-та. Опита се да се измъкне, но Александър го придърпа и го върна обратно, сякаш тайно подозираше, че Птолемей и останалите му се присмиват.
С лекаря от една страна и Хефестион от другата, Александър не спираше нито да хапне, нито да пийне. Изглежда не забелязваше силното слънце, праха, облаците мухи или умората. Стихове от „Илиада“-та се лееха от устата му. Единственото, което направи, за да облекчи усилията си, беше да свали бронята на Ахил. Той носеше щита, а останалите предмети бяха разпределени между другите, включително Теламон. Те обикаляха отново и отново хълма, на който беше разположена Троя. Най-после стигнаха дивата, осеяна с детелина равнина, която се простираше до носа западно от Троя, гледащ към морето. Тук Александър спря и по настояване на Птолемей им раздадоха разредено вино в нащърбени чаши.
Теламон прочисти гърлото и устата си и се огледа. Само няколко от приятелите на царя бяха останали, внимателно охранявани от добре въоръжена група царски телохранители. Останалите се бяха измъкнали. Теламон се усмихна слабо на умението на Аристандър да става невидим. Александър примигна и изтри потта от челото си.
— Мислех, че е по-голяма — промърмори той и странните му, искрящи очи се взряха в Теламон. — Винаги съм мечтал за това. Като момче всяка нощ сънувах, че един ден ще вляза покрит със слава в Троя. — Той си пое дълбоко дъх. — Но сега се уморих.
Птолемей тихичко нададе радостен възглас.
Александър пъхна чашата си в ръката на Теламон. Свали наметалото и туниката си, сандалите и набедрената превръзка и застана гол пред тях. Тялото му беше покрито с пот и прах, но очевидно това не му пречеше.
— Донесете ми масло! И гирлянда от цветя — нареди той. Един войник побърза да донесе исканото. Александър се разкърши като атлет. Никой не се осмеляваше да пита защо. Птолемей мрачно погледна Теламон.
Царят се обърна.
— Смятам да тичам. Не сте ли чели „Илиада“-та? Как Ахил и Патрокъл преследвали голи вълците?
Той посочи към двете могили, които се издигаха на близкия нос.
— Гробовете на Ахил и Патрокъл — съобщи царят. — Хефестионе, ще ме придружиш ли?
— Всички ще дойдем — каза Птолемей. — Ще се състезавате, нали?
— Да, в знак на почит към моя предшественик — съгласи се Александър. — Както са правили героите по Омирово време.