Мина през града, през разрушената порта и надолу по тревистия хълм. Малката армия на Александър беше издигнала лагера си в равнината отдолу. Като опитни войници, те се бяха настанили колкото се можеше по-удобно. Някои бяха опънали палатки. Други, които нямаха такъв късмет, бяха си направили навеси от клони. Сократ беше поставил нагъсто стражи. Спряха Теламон на няколко пъти, но го разпознаваха и го пускаха да мине. Един тесалиец, който си спомни, че е видял Касандра, го придружи до мястото, оградено за царя. Там намери палатката си, пред която седеше Касандра и си бъбреше с пазача. Тя го погледна накриво.
— Помислих, че си отплавал обратно. Влизай!
Тиванката вдигна платнището. Вътре беше чисто и уютно. Касандра беше превърнала един сандък в импровизирана маса. На нея имаше хляб, сирене, месо, две нащърбени кани — едната с вода, едната с вино — и малка купа плодове.
— Чаках те.
Тя постави лампата в средата на масата. Теламон изми ръцете и лицето си.
— Хайде да вечеряме заедно — заяви Касандра. — Лекарят и неговата помощничка.
Тя се беше измила, дори беше намазала леко лицето си. Гъстата й червена коса беше прибрана назад и прикрепена с бронзова шнола.
— Откъде взе всичката тази храна?
— Ти ми даде пари. Част купих, част откраднах като всички други в този лагер. Къде е нашият герой — завоевател? Още ли обикаля из Троя с онзи смешен шлем в ръка?
Теламон се усмихна и взе парче сирене. Беше прясно и имаше остър вкус.
— Трябва да се научиш да си държиш устата.
— А ти — да не си губиш ума. Александър Македонски е опасен и хитър. Разбрах, че ти е трил сол на главата заради убийствата. Един от пазачите е чул.
Касандра напълни една чаша с вино до половината, добави вода и му я подаде.
Теламон отпи.
— Няма никаква логика. Ето го Александър Македонски, който се кани да нападне Азия. Прочел е всичко за Троя, но все пак му трябват водачи.
— И аз си помислих, че е странно — отвърна Касандра.
— Не и до днес. Когато триремата стигна до плажа. — Касандра се канеше да го прекъсне, но той вдигна ръка. — Забеляза ли как Александър тръгна направо навътре в сушата? Изобщо не му трябваха водачи. Нещо повече, когато пристигнахме при руините… — Теламон млъкна, дочул тръбен звук. — Слава на боговете! — въздъхна той. — Царят се е върнал. Както и да е, Александър стигна до Троя и я обиколи, все едно е роден в нея.
— Точно това се опитвах да кажа. Чудех се за онези водачи. Когато наблюдавахме маневрите на армията, ти ми посочи разузнавачите и леката конница. Току-що видях някои от тях да се връщат от разузнаване — не са им нужни водачи. Нещо повече, ходих и до царската шатра.
— О, не! — изстена Теламон.
— Предложих да им помогна при подреждането, носих сандъци и ковчежета. Срещнах главния писар на армията, как се казваше?
— Евмен.
— Носеше ръкописи. Хвърлих поглед на един от тях.
Теламон завъртя чашата в ръцете си.
— Беше карта. Видях градовете Ефес и Милет. Целият западен бряг на Азия с близките острови. Беше много точна карта. Евмен я държеше в ковчеже. Много съм хитра, нали?
Теламон я гледаше изумен.
— Но, но…
Подразни се от блясъка в очите й.
— Онова, което се опитваш да кажеш, учени лекарю, е: ако Александър има разузнавачи и точни карти, защо са му Критий и онези водачи? Защо единият беше убит на скалите, а другият в мрака? Кой ги е убил? Ами Критий? Знам, че смъртта му те тревожи. Чудя се… — Касандра кръстоса ръце и обгърна тялото си. — Онзи дребосък, който изчезна. Херкулес, джуджето на Аристандър. Дали не е открило нещо?
Теламон я погледна удивен.
— В името на Хадес! — извика той.
— Всичко е лъжа, нали, Теламон?
— Бях в храма. Видях името на Клеон, лекаря…
— Предателят?
— Да. Докато се връщах — Теламон й подаде чашата си, за да я напълни отново, — започнах да размишлявам. — Клеон беше дребен и пълен. Не беше много добър ездач и все пак успя да избяга от лагера на Александър, без да го заловят. Искам да кажа, ако Александър е искал, а Аристандър държеше под око лекарите…
— Мислиш, че Клеон изобщо не е избягал, нали? Предполагаш, че е убит?
— Възможно е — промърмори Теламон. — Или може би Александър играе някаква игра. Клеон е просто част от нея, както и всички ние.